Турция и Армения десетилетия наред бяха непримирими врагове. Но Ереван вече не настоява Анкара да признае събитията от 1915 г. за геноцид, а отварянето на границите би съживило региона - както в добрите стари времена, пише в свой доклад DW.
Какво всъщност става
След повече от три десетилетия на затворена граница и дълбоко политическо напрежение, Турция и Армения се намират в най-близката си точка до реално отваряне на сухопътната граница от 1993 година насам. Процесът, който дълго време изглеждаше замразен, постепенно се активизира и вече включва конкретни инфраструктурни действия, дипломатически сигнали и икономически очаквания.
Възможно отваряне на граничния пункт „Алиджан“ още през лятото
Най-напреднал е процесът по отваряне на граничния пункт „Алиджан“, разположен в района на Игдър. От арменска страна подготвителните дейности вече са приключили, докато турската страна е в заключителен етап на инфраструктурни подобрения. Очакванията са, че при нормално развитие на процеса, още през летните месеци може да започне първият директен автомобилен и търговски поток между двете държави.
Паралелно с това се обсъжда и възможността за отваряне на втори стратегически пункт – „Акяка“, намиращ се в района на Карс, който е затворен повече от три десетилетия. Подобно решение би имало не само икономически, но и силен политически ефект, като знак за ускорена нормализация между Анкара и Ереван.
Търговията може да достигне 1 милиард долара
В момента икономическият обмен между двете страни се осъществява косвено през Грузия, като годишният му обем е между 300 и 350 милиона долара. Почти целият поток от стоки е ориентиран от Турция към Армения и включва текстил, хранителни продукти, химически вещества и индустриални суровини.
Икономически анализатори и представители на бизнеса са единодушни, че директното отваряне на границата може да доведе до бърз ръст на търговията до около 1 милиард долара годишно. Това би било резултат от съкращаване на транспортните разходи, увеличаване на логистичната ефективност и създаване на нови регионални търговски коридори, които да свържат Южен Кавказ с по-широки международни пазари.
Пограничните региони очакват икономически подем
Най-големите очаквания от евентуалното отваряне на границата са концентрирани в източните турски области Карс, Ардахан, Агръ и Ван. Това са региони с ограничено икономическо развитие, където доходите на глава от населението остават значително под средните за страната.
За местното население новата реалност се възприема като историческа възможност за промяна. Очаква се развитие на малкия и средния бизнес, нови инвестиции в транспорт и логистика, както и ръст на туристическия поток. Местните власти вече обсъждат сценарии за създаване на икономически зони и индустриални центрове, които да използват потенциала на новооткритата граница.
Политическо значение и регионална стабилност
Въпреки положителната динамика, процесът не е лишен от предизвикателства. Регионалната нестабилност и геополитическите напрежения в съседни зони продължават да оказват влияние върху темпото на преговорите и реализацията на инфраструктурните проекти.
Въпреки това както Турция, така и Армения демонстрират политическа воля за постепенно сближаване, подкрепено от икономически интереси и натиск от бизнес средите. Това създава реална основа за устойчив процес на нормализация.
Исторически шанс за нова регионална реалностСлед 33 години на затворена граница, перспективата за отваряне между Турция и Армения се превръща в един от най-значимите геополитически процеси в Южен Кавказ. Ако бъде реализирана, тази стъпка може да надхвърли двустранния характер на отношенията и ще се превърне в двигател за икономическа трансформация, нови транспортни маршрути и по-широка регионална стабилност.
Оля АЛ-АХМЕД
Руините на църквата на Спасителя в средновековния арменски град Ани, намиращ се в днешна Турция
