Богатството на руските олигарси не само не е намаляло заради войната, а се е увеличило, подхранвано с "кървави" пари. И ако сега властите очакват от тях щедрост, в това няма нищо изненадващо, пише Иван Преображенски.
На среща с представители на Руския съюз на индустриалците и предприемачите - нещо като "профсъюз на олигарсите" - Владимир Путин бил помолил представителите на най-големия руски бизнес да предоставят средства за продължаване на войната. Същевременно казал, че неин скорошен край не може да се очаква. Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков опроверга това съобщение, но призна, че много бизнесмени "смятат за свой дълг" да дадат на държавата големи суми, а президентът одобрява тяхното желание. Което не е изненадващо - би било странно Путин да започне да отказва пари.
Червиви с пари
Според рейтинга на милиардерите на Блумбърг (Bloomberg Billionaires Index), миналата година общото състояние на двайсетимата най-богати руски бизнесмени е нараснало с 32,8 милиарда долара. В списъка са приблизително същите хора, с които се срещна Путин.
Така например, в класацията се споменава сенаторът от Дагестан, бизнесменът Сулейман Керимов - победител в сблъсъка с Рамзан Кадиров, от когото той успя да отвоюва най-големия руски онлайн магазин Wildberries. Според изчисленията на Блумбърг, през 2025 година този бизнесмен е станал по-богат с 3,35 милиарда долара и в момента капиталът му възлиза на 10,4 милиарда. Оттам нататък не са изненадващи писанията за Керимов, че пръв е предложил да помогне на руската армия. Може би Песков е имал предвид именно него.
Освен това прессекретарят на Путин припомни, че през 1990-те години държавата е помогнала на много от присъстващите в залата да стартират бизнеса си, иначе казано - отстъпила им е на безценица съветска собственост. Оттам нататък става очевиден намекът за възможна национализация на активите им в случай на нежелание от тяхна страна да сътрудничат.
Бизнесът спечели добре от войната
Трябва да се признае, че Кремъл дълго време почти не закачаше бизнеса, въпреки нарастващите финансово-икономически проблеми, причинени от войната. В началото властите бяха благодарни на бизнесмените за това, че не са избягали, не са се отказали от гражданството си и не са осъдили руската агресия срещу Украйна.
След това не сложиха ръка върху капиталите, върнати през 2022 година от чужбина в Русия, даже уверяваха, че тези пари ще бъдат там в пълна безопасност. Въпреки това бизнесът понесе осезаеми загуби от санкциите. И властите се отнесоха с разбиране към желанието на т.нар. олигарси да получат компенсации (така наречени, защото за разлика от истинските, руските олигарси не могат сериозно да влияят на властта). На големия бизнес му беше позволено да спечели добре от войната.
След това започнаха конфискациите и национализациите. "Профсъюзът на олигарсите" обаче не беше засегнат. Разбира се, периодично на бизнеса му бяха налагани допълнителни такси - фактически данъци за воденето на войната. Но това се правеше целенасочено, при спазването на минимално приличие - отчисленията бяха оформяни като косвени данъци.
Въпреки това руският народ вече е близо до изчерпване на ресурсите си. Последните данъчни промени разоряват както средния, така и малкия бизнес. Петролът вече не носи достатъчно пари, дори като се има предвид огромния късмет за Кремъл - войната в Иран, довела до недостиг и поскъпване на енергията. Затова властите - по-точно лично Владимир Путин - се обърнаха към големия бизнес и пряко или косвено изискват от него да развърже кесията си.
Инвестиции без гаранции
Какво се предлага на руския бизнес в замяна на доброволно-принудителните вноски за войната? Нищо. Путин заяви, че възнамерява да продължи да воюва - това не е мир в замяна на инвестиции. Той спомена границите на Донецка област, но малцина вярват, че ще спре дотам.
Ще има ли още такива "такси", при положение, че дори Москва вече съкращава бюджетните си разходи? Властите не дават никакви обещания, че няма да ги има. Бизнесът, който в течение на десетилетията се е сраснал с държавата, трябва да разбере, че който е пил, трябва да плаща. И никой не пита пилите какво мислят за кръчмаря.
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
