В държавата ни в момента тече усилено изготвяне на кандидат депутатски листи.
При една истинска демокрация, кандидатите за депутати обикновено са от даден район, познават проблемите му, и хората ги познават и ги преценяват по качествата им. Кандидати има от различни партии, но хората изпращаТ в парламента онези, на които вярват- след като са се срещнали с тях, изслушали са ги, задали съм им въпроси и накрая взимат решение. Така става при мажоритарни избори.
У нас, мажоритарните избори са анатема за партийните вождове. Те жадуват за власт, която им дава право кого да назначат за депутати. Кандидати бол, и всички те се слагат на вождовете, не от идейни подбуди да служат точно на тази партия, а от желанието да станат „народни представители“, със всичките произтичащи от това облаги. И партийните вождове преценяват- кои ще бъдат предани послушковци, няма да им създават проблеми, като изказват различно, собствено мнение. Подбират разбира с такива ,които имат някаква известност и са речовити и способни да привличат внимание с изказвания от трибуната, с остроумие , жлъч и обиди към опонентите от другите партии и със сочни ругатни. Но примерно седемдесет процента от българските депутати са световно неизвестни, те никога не се изказват, не пишат и не внасят законопроекти, тяхната роля е да гласуват според указанията на вождовете. Те не се и явяват в районите, от които уж избирателите са ги издигнали.
Всичко това означава, че у нас няма демокрация, има псевдодемокрация, при която разни случайници в парламента решават с гласовете си съдбата ни.
И докато не се ликвидира партийно листовата избирателна система, няма скоро да се оправи държавата ни.
