Въпреки че усилията, положени от президента Володимир Зеленски да осигури гаранции за сигурност за Украйна от американците и европейците, са похвални, присъединяването на страната към ЕС, както е предвидено в американския мирен план, би дестабилизирало сериозно континента. Това пише в материал за френския вестник Le Figaro Жереми Галон - есеист, автор на книгите "Хенри Кисинджър: Европеецът" и "Жорж Помпиду: Вечният".
"Ще бъде необходимо да се възстанови балансът на силите, който няма да създаде ситуация на постоянна несигурност нито за Украйна, нито за Русия", ми каза Хенри Кисинджър по време на срещата ни на 4 март 2022 г., само няколко дни след началото на конфликта. Той просто заявяваше ключов принцип на реализма: моментните емоции не трябва да диктуват архитектурата на утрешния ден. Обещавайки обаче на Киев присъединяване към Европейския съюз, но отказвайки му защита от НАТО, западните лидери се подготвят именно за това състояние на постоянна нестабилност, от което Кисинджър се страхуваше. Още по-лошо е, че те дават на Владимир Путин двойна победа: дестабилизирана Европа и Украйна, лишена от реални гаранции за сигурност. Интеграцията на държава с размера и сложността на Украйна не е просто разширяване; тя би представлявала фундаментална промяна за Европейския съюз. Присъединяването на страна с крехки институции, опустошена икономика и бъдеще, изпълнено с латентни конфликти, би означавало да се внесе източник на постоянна парализа в самото сърце на Съюза. Докато Урсула фон дер Лайен, вярна на своята "декларативна дипломация", представя присъединяването на Украйна като морална победа, лидерът на Кремъл разбира, че това би било минно поле от фрагментация, заложено под основите на Европа.
Вместо да укрепи Съюза, тази прибързана интеграция ще разруши европейския обществен договор и ще подхрани популизма. Това ще донесе на Москва голяма стратегическа победа. Днес трябва да имаме честността и смелостта да кажем, че Украйна не е готова и няма да бъде готова след няколко години. Въпреки героичната ѝ смелост, проблемите със системната корупция и спазването на правото на ЕС са колосални. Преди всичко правим една недалновидна грешка: въпреки, че лидерството на Володимир Зеленски е образцово, няма гаранция, че неговите наследници начело на тази разкъсвана от война държава, ще поддържат този просветен курс. Тогава Съюзът би се оказал обвързан с държава, чиято политическа еволюция е извън неговия контрол. Аргументът, че присъединяването на Украйна би укрепило Европейския съюз като геополитически играч, също е погрешен. Напротив, чрез интегрирането на страна, чиято дългосрочна сигурност зависи предимно от външни гаранции, Съюзът засилва своята зависимост.
Единствените гаранции за сигурност, които в момента имат значение пред лицето на Русия, са тези по член 5 от Северноатлантическия договор. Клаузите за взаимопомощ, предвидени в член 42.7 от Договора за Европейския съюз, не могат да се считат за еквивалентни. Разбира се, усилията на президента на републиката да получи конкретни гаранции за сигурност от американците и европейците, са похвални. Но тези гаранции остават много неясни и най-вече каква е истинската стойност на обещанието на администрацията на Тръмп? Без НАТО да стабилизира източния фланг, Украйна се превръща в черна дупка в сигурността, която европейците няма да могат да запълнят в краткосрочен план нито с финансови ресурси, нито с военна сила.
Както отбеляза Хенри Кисинджър, който също се възхищаваше на смелостта и устойчивостта на Украйна, страната, по силата на обстоятелствата, се е превърнала в една от най-милитаризираните и опитни в бойни действия държави в Европа. Парадоксално, но точно затова тя трябва да бъде в НАТО.
НАТО не е просто отбранителен съюз; това е командна структура, която дисциплинира и позиционира своите членове в строга многостранна рамка. Без това рамкиране, свръхвъоръжената Украйна в сърцето на ЕС се превръща в непредсказуем, автономен играч, способен да въвлече Европа в конфликти, които не може да контролира. И накрая, икономическият реализъм не трябва да се жертва на олтара на символизма. Докато предложеното споразумение с Меркосур разпалва страстите във Франция и европейската провинция, какво да кажем за шоковата вълна, която би предизвикала интеграцията на Украйна? Тук говорим за влизането на "житницата на света" в единен пазар без квоти или бариери.
Присъединяването на Украйна към ЕС, с нейните 33 милиона хектара несравним чернозем, би било като "Меркосур на стероиди". Интеграцията ѝ без цялостно преразглеждане на Общата селскостопанска политика би била равносилна на осъждане на нашите семейни ферми. Според Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, Украйна, която би станала най-големият бенефициент на Общата селскостопанска политика /ОПС/, би погълнала толкова голям дял от субсидиите, че помощта за френските фермери механично би спаднала с близо 25%. Опитвайки се да направим символичен жест към Киев, рискуваме да провокираме селско въстание, което би фрагментирало допълнително европейското единство, предлагайки за пореден път на Владимир Путин спектакъла на разкъсвания от собствените си социални кризи Европейски съюз. Навремето Жорж Помпиду беше разбрал, че европейското единство не може да бъде постигнато за сметка на реалната му сигурност или социален баланс.
Приемайки присъединяването на Украйна към ЕС в замяна на членство в НАТО, ние правим точно обратното. Жертваме бъдещето на политическа Европа на олтара на илюзорно обещание за сигурност за Украйна. Време е да заменим тази "дипломация на добрите намерения", която нанесе толкова много вреда на нашия континент, с нова европейска реалполитика. За да постигнат това, европейците най-накрая се нуждаят от смелостта и волята да предоставят на Украйна финансовата, военната и логистичната подкрепа, от която тя толкова отчаяно се нуждае, за да запази суверенитета си. Това е по-трудно от безотговорното обещание за членство, но няма друг път към сигурността за нашия континент.
