Ислямската република се бори за оцеляването си, а Революционната гвардия явно е готова на всичко, за да запази властта. Каква е стратегията на Иран във войната със САЩ и Израел? И защо остров Харг засега е непокътнат?
"Няма място за дипломация, освен ако икономическият натиск не се засили до такава степен, че други страни да се намесят, за да гарантират прекратяването на агресията на американците и израелците срещу Иран", казва в ексклузивно интервю за CNN Камал Карази, който е съветник на иранския върховен водач и бивш външен министър.
Думите му всъщност разкриват стратегията на Ислямската република от началото на американските и израелските удари срещу страната. Според източници от Техеран тази стратегия е разработена в седмиците след 12-дневната война през юни 2025 година.
За да стане войната твърде скъпа
Затварянето на Ормузкия проток, ударите по енергийна инфраструктура - от Катар през Бахрейн до Саудитска Арабия - всичко това преследва една и съща цел: войната да стане прекалено скъпа, не само за САЩ и Израел, но и за света.
Ислямската република се бори за оцеляването си, а Революционната гвардия очевидно е готова на всичко, за да запази властта. Тя контролира основния отбранителен капацитет, а изборът на приближения до нея син на покойния Али Хаменей - Моджтаба - за нов върховен водач е ясен сигнал, че Революционната гвардия далеч не е отслабила хватката около властта.
В началото на седмицата цената на петрола прескочи 110 долара за барел - рекорд от началото на войната в Украйна насам. Големият въпрос сега гласи: доколко способен е режимът в Техеран да продължи да изстрелва ракети и дронове по енергийни цели в региона, така че натискът над световните пазари да се задържи?
Още на 5 март командирът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър съобщи, че Иран изстрелва с 90% по-малко ракети и 80% по-малко дронове от началото на конфликта на 28 февруари.
Защо остров Харг остава непокътнат?
Израел вече нанесе удари по петролни депа в Иран, но най-ключовата точка от енергийната инфраструктура на страната остава непокътната. Става въпрос за остров Харг, който е построен през 1960-те от американската петролна компания Amoco и служи като основен терминал за износ на ирански петрол. Днес 90% от петрола на Иран се изнася от острова, разположен в северната част на Персийския залив.
Въпреки ударите по ключови енергийни обекти както в Иран, така и в региона, засега Харг продължава да не е мишена. Има данни, че в последната седмица няколко танкера дори са заредили там, посочва "Файненшъл Таймс", като в петък вечерта дори един танкер е преминал през Ормузкия проток. Основната част от петрола, който Иран изнася, е предназначен за Китай.
Остров Харг е червена линия за американската политика от десетилетия, но в последните дни инсайдери от Вашингтон не изключват напълно действия спрямо него. Това обаче сериозно би променило условията както за днешния Иран, така и за бъдещето на страната. "Ако смяната на режима е успешна, това ще направи следващото правителство изключително слабо", коментира пред "Файненшъл Таймс" енергийният експерт и дипломат Ричард Нефю. "Това не означава, че островът няма да е цел, но обяснява защо досега не е бил."
Ще бъде ли принуден Тръмп да спре войната?
Покачването на цените на петрола и газа вече повишава и политическото напрежение - както в САЩ, така и в Европа. Републиканците зад океана се готвят за междинните избори тази есен, а допълнителното поскъпване може да се окаже проблем за тях. Експерти коментират пред Ройтерс, че поради това е напълно възможно Доналд Тръмп да потърси изход, като обяви победа след убийството на върховния лидер на Иран, унищожаването на ядрените и ракетни способности на страната, както и ключовата военна инфраструктура. За Техеран самото оцеляване на режима би било достатъчно, за да обяви триумф.
В понеделник, 9 март, Тръмп каза, че войната ще продължи "още малко", което веднага доведе до серизно успокояване на цените на горивата.
В последните си изказвания американският президент обаче сериозно си противоречи. Той заяви, че "има план за всичко", както и че краят на войната наближава. Само дни преди това обаче подчерта, че целта е капитулацията на режима в Техеран и "изграждането на нова държава".
Коя цел ще надделее вероятно зависи от цената, която САЩ и светът ще трябва да платят за постигането ѝ.
