Коментар на Емилия Милчева:
Високи сметки за ток и нови цени на водата от 1 март разгневиха българските граждани още в първите дни на служебния кабинет. Недоволството обаче не е резултат от еднократно решение, а от години отлагани реформи и липса на последователна политика в енергетиката и ВиК сектора. Въпреки това мнозина обвързаха поскъпването с въвеждането на еврото – версия, допълнително подхранвана и в социалните мрежи.
Заради атаките към служебното правителство, започнали още от първия му ден, премиерът Андрей Гюров определи критиките като „политически внушения“ и прехвърляне на отговорност, а обяснението на властта се сведе до по-висока консумация и вече взети решения за поскъпване.
През 2025 г. електроенергията на два пъти поскъпна за домакинствата – от 1 януари средно с 8,42%, и от 1 юли ново увеличение със средно 2,58%. Освен това от 1 юли 2025 г. електроразпределителните дружества (ЕРП) вече купуват тока на пазарен принцип през борсата. Исканията на ВиК-операторите за по-скъпа вода пък Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри на 19 декември миналата година – седмица, след като правителството на Росен Желязков подаде оставка.
Хибридният модел
След като бяха подадени повече от 2200 жалби заради високи сметки за ток, последва добре познатият институционален рефлекс – проверки. Комисията за защита на потребителите (КЗП) влиза в електроразпределителните дружества (ЕРП), КЕВР ги проверява, омбудсманът също. В първите две правителства на ГЕРБ премиерът Бойко Борисов първо биеше барабана, че срещу него има саботаж и опит за преврат, после “пращаше” прокуратурата и данъчните в офисите на ЕРП-та.
Бившият министър Жечо Станков посочи рекордно потребление от 8200 мегавата. Служебният министър Трайчо Трайков заговори за възможен „софтуерен глич“. А резултатите от проверките засега показват минимални нарушения. Същественият проблем обаче не е счетоводна грешка или незначителни температурни разлики. Българската енергетика работи в хибриден модел – част от електроенергията за домакинствата се купува на свободния пазар чрез борсата, но крайната цена се определя от КЕВР.
Пазарът не е напълно либерализиран, но и не е изцяло регулиран. Колебанията на борсовите цени влияят частично на сметките, а разликата между борсовата и утвърдената цена се покрива чрез Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС).
В същото време доставчиците купуват ток на различни цени в реално време, а ефективни механизми за защита на енергийно бедните липсват. (Макар че през 2023 г. дълго отлаганата дефиниция за “енергийна бедност” най-сетне влезе в Закона за енергетиката, все още не е решено кои са енергийно бедните домакинства и как да бъдат подпомогнати.)
За този половинчат резултат обществото е “задължено” на законодателите. А ситуацията за гражданите се утежнява от неефективния контрол на регулаторите и непрозрачните фактури за ток. Домакинствата така и не разбират как е формирана крайната цена и как се изчисляват добавките.
Без стратегии, но с компенсации
Високите сметки за ток и вода са резултат от години отлагани реформи и липса на стратегическо управление в енергетиката и ВиК сектора. Последната енергийна стратегия на България изтече през 2020 г. и нова няма. Финалът на последната стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията пък беше в края на 2023 година. Системите се развиват стихийно, под напора на лобистки интереси и техните политически изразители.
Субсидирането в енергетиката пък изкривява пазара. По данни на “Грийнпийс” енергийните компенсации за небитови потребители в България в периода 2021-2023 г. са достигнали €3.38 милиарда.
През 2025 г. България отново отложи либерализацията на пазара на електроенергия - за неопределено време, след като го прави повече от десетилетие с различни извинения. Няколко енергийни министри обясняваха, че така битовите потребители няма да бъдат изложени на високите цени на свободния пазар. Но в действителност те ги понасят, тъй като при високи цени на борсата натискът се прехвърля частично и върху сметките. Мрежовите такси, които също растат, добавките за ВЕИ и ФСЕС също ги натоварват.
Освен това в периода декември-февруари, Шести блок на АЕЦ “Козлодуй” - източникът на най-евтина енергия, на няколко пъти спира работа след планов ремонт. Само през декември блокът спря два пъти, спира и през февруари. “Да, България” заяви, че ще сезира прокуратурата заради повторяемост на спиранията след ремонт.
Резултатите от проверките на сметките най-вероятно ще потвърдят хипотезата за увеличеното потребление и някое и друго отчитане за по-голям период. Но проблемите в енергетиката остават и за следваща зима.
Сметките за вода
Новите цени на водатПродължаваме промяната (ПП)а, които влязоха в сила от 1 март, фокусираха вниманието и върху ВиК холдинга. В Плевен, където през 2025 г. бяха подложени на тежък режим на водата, излязоха на протест. Те ще трябва да плащат със 7% повече за кубик вода.
И докато “Продължаваме промяната” поискаха с подписка оставките на КЕВР и КЗП, чиито състави са избрани от ГЕРБ, БСП и “Има такъв народ” и ДПС-НН, коалиционният им партньор “Демократична България” се фокусира върху изпълнителния директор на ВиК холдинга. Мотивът на ДБ е, че Ирена Георгиева е съпруга на и.ф. председател на ДАНС Деньо Денев и следва да има проверка за конфликт на интереси. “Това е огромна сила, огромен инструментариум в ръцете на хора, които в миналото и сега изпълняват желанията на Пеевски”, коментира по този повод съпредседателят на “Да, България” Божидар Божанов. Георгиева беше избрана за шеф на „Български ВиК холдинг“ ЕАД през август 2022 г. от служебния кабинет на президента Румен Радев - и с подписа на тогавашния регионален министър Иван Шишков.
От ГЕРБ отговориха на обвиненията на служебното правителство, че поскъпването на водата умишлено е направено сега, като хвърлиха отговорността върху кадър на ПП. Според депутати от ГЕРБ човекът, координирал с управителите на ВиК дружествата поскъпването на водата, е инж. Лозко Лозев, председател на УС на ВиК холдинг и областен координатор на ПП в Хасково. Той беше назначен на този пост през септември 2023 г. от кабинета на Николай Денков (ПП).
До момента няма яснота как холдингът изразходва публичните средства, а проблемите с водоснабдяването и слабия финансов контрол над ВиК операторите продължават. Загубите на вода за повечето от тези оператори е над 50%, в някои региони надминава 70%.
За да се намали натискът върху гражданите, са нужни стратегии, които да се изпълняват, и защитни инструменти за най-уязвимите групи. Без тях високите сметки за лоши публични услуги ще останат част от ежедневието на българите, независимо кой е на власт.
