Руското общество е разделено на "воюваща" провинция и милионни градове, които почти не забелязват войната с Украйна. Завръщането на стотици хиляди ветерани неизбежно ще доведе до хаос и ръст на насилието, пише К. Егерт.
За десетте години война в Афганистан (1979-1989 г.) бяха убити 15 000 съветски войници, 53 000 бяха ранени. Според данните, публикувани от портала „Медиазона“ и от руската служба на БиБиСи, от 2022 във войната на Русия срещу Украйна са загинали около 200 000 души. При това сега населението на Русия е два пъти по-малко, отколкото по време на СССР.
Вселената на селата и светът на милионните градове
Изданията се опират само на сведения, потвърдени от държавните бази данни, социалните медии и други открити източници. Ако се сметнат и безследно изчезналите, невключените в списъците на убитите поради това, че впоследствие са загинали от раните си, то загубите четири години след началото на пълномащабното нахлуване явно ще са далеч по-големи.
Картата към публикацията на "Медиазона" фактически рисува картината на „две Русии“ - селата и малките градове с до 100 000 жители, по-големите градове, както и 16-те милионни мегаполиса. Журналистите твърдят, че именно „първата“ Русия воюва, докато „втората“ е по-малко засегната от бойните действия, а мегаполисите изобщо са в своя отделна вселена, където следи от войната почти няма.
След провала на мобилизацията от 2022 година Кремъл умишлено превърна провинциалната и бедна Русия в доставчик на „пушечно месо“. Напълно сигурен съм: на съвещанията в Кремъл по тази тема не може да не са звучали цинични фрази като „заедно ще оздравим социалната среда“ или „ще повишим нивото на народонаселението“. Руското началство не може да не е разбирало, че за пари на война ще отидат хората от неуспели семейства, често с престъпно минало, а след началото на вербовката в затворите – и с престъпно настояще.
Кремълският експеримент вече даде своите отровни плодове. Безкрайният поток новини за рецидивисти, върнали се от фронта и извършили нови престъпления, за да влязат отново в затвора и отново да отидат на фронта, увеличава безразличието на страната към насилието и унищожава и без това слабото понятие за правосъдие. Нещо повече - такъв личен състав разлага армейския морал, с който проблеми е имало винаги и в съветската, и в руската армия.
Житейските правила на "героите от специалната военна операция"
Проблемите обаче ще се увеличат още повече, когато войната завърши. При това те ще се проявят съвсем не само в отдалечените села.
Колкото повече продължава войната, толкова по-голям ще става мащабът на проблемите. Отсега е ясно, че тя няма да завърши с танков парад в центъра на Киев. Но „воюващата Русия“ така или иначе ще се върне от фронта с висока самооценка: „Ние сме героите на специалната военна операция“, „Ние защитихме родината“ и т.н. Свикналата с кръвта, беззаконието и военните престъпления Русия ще започне да налага свой ред чрез фронтовите методи. При това и вкъщи, и там, накъдето ще се насочат търсещите по-добър живот, т.е. във „втората“ Русия. И то с оръжие, което неизбежно ще наводни страната.
Благополучните мегаполиси ще се сблъскат с неимоверно насилие, с неимоверна завист и злоба. Русия ще започне да говори за „мариуполски“ и „купянски“ банди според названието на местата, където са се били техните членове, както и за това как преследват мигрантите от Централна Азия и жителите на Северен Кавказ. На този фон мафиотите „афганистанци“ от 1990-те години направо ще изглеждат безобидни. Войната в Афганистан бе непопулярна и се възприемаше като ненужна авантюра в чужда и неразбираема страна. Докато агресията срещу Украйна изглежда по съвсем различен начин на голяма част от руската публика. Днешната пропаганда, която е несравнима по мощ със съветската, укрепва и разпространява образа на „свещената война“. И би било много рискована стъпка на „героите от специалната военна операция“ да се каже „не съм те пращал там“, както казваха чиновниците на ветераните от Афганистан.
Демокрация за бандитите?
Може да е парадоксално, но тези проблеми ще станат особено забележими, ако в Русия след Путин се установи някаква форма на изборна демокрация, макар шансът за подобно развитие да не е голям. За „първата“ Русия завърналите се от войната ще се асоциират с героизма, реда и справедливостта. Вероятно само малка част от тях ще се насочат директно към политиката, но за бъдещите радикали и популисти ветеранските организации и техните престъпни кланове ще станат логичен и привлекателен вариант за осигуряване на опора.
Тази идея като че ли лесно може да бъде отхвърлена – с твърдения като „руската политика се прави в Москва и в Санкт Петербург и няма никакво значение какво мислят за нея жителите на Бурятия или Алтай“. Но това не е точно така. Движението към путинския режим започна през 1990-те години именно защото разривът между нивото на живота, ценностите на провинцията и мегаполисите бе твърде голям. Картата на страната, превърнала в нещо обичайно наемничеството и докарването на ковчезите от фронта, вече внушава страх. Т.е. тези, които възнамеряват да продължат да живеят в Русия, има над какво да се замислят.
