Обявяването на проектокабинет от Андрей Гюров е силен политически ход, показвайки смел ход, с ясно изразен сблъсък. Дали кабинетът цели да измести разговора от абстрактните намерения към конкретни управленски решения, ще видим. Самият факт, че се представят познати имена, означава опит за поемане на отговорност и за демонстрация на готовност за управление, а не просто за парламентарно присъствие. В българската политика подобни ходове обикновено са тест – както към избирателите, така и към потенциалните партньори.
Най-голямо внимание логично предизвиква въпросът за съдебната власт и по-конкретно дали евентуален министър на правосъдието като Андрей Янкулов (на снимката) би предприел действия по освобождаването на Борислав Сарафов от поста му на и.ф. главен прокурор. Това не е просто кадрови казус, а символен сблъсък за посоката на прокуратурата. Подобно решение би означавало открит конфликт с част от статуквото в съдебната система и би изисквало стабилна парламентарна подкрепа, както и внимателно следване на процедурите, за да не се превърне в институционална криза. Въпросът не е само „ще го махне ли“, а „има ли политическата и конституционна възможност да го направи“. Без ясно мнозинство и без реформа в механизма за отчетност на главния прокурор, подобно намерение рискува да остане заявка без реализация.
Другата нова линия в предложената конструкция е позицията вицепремиер по честните избори, за която се споменава името на Стоил Цицелков. Това е интересна иновация в управленската архитектура. В последните години темата за прозрачността на изборния процес, машинното гласуване, контрола върху купения вот и доверието в институциите се превърна в централен обществен проблем. Създаването на специален ресор би било сигнал, че изборният процес не е технически въпрос, а стратегически приоритет за демокрацията. От друга страна, възниква въпросът какви реални правомощия би имал такъв вицепремиер. Ако ролята е координационна – между МВР, ЦИК и прокуратурата – тя може да има смисъл. Ако обаче е предимно символична, рискът е да се възприеме като политически жест без реално съдържание.
Кабинетът, представен от Гюров, изглежда като опит да се обединят две линии – институционална реформа и възстановяване на доверието. В този контекст имената са важни не само с експертизата си, но и със способността да генерират обществена легитимност. Българската политическа система в момента страда от дефицит на доверие, а всеки нов проект се оценява през призмата на това дали е носител на промяна или продължение на съществуващи зависимости.
В крайна сметка успехът на подобен кабинет би зависел от три фактора: първо, ще видим ли ясна парламентарна подкрепа; второ, конкретен и реалистичен план за съдебна реформа; и трето, реални инструменти за гарантиране на честен изборен процес. Без тези елементи и най-добре структурираната управленска схема може да остане политическо послание, а не работеща алтернатива.
Ето и списъкът с министрите:
Министерство на външните работи - Надежда Нейнски
Министерство на вътрешните работи - Емил Дечев
Министерство на електронното управление - Георги Шарков
Министерство на енергетиката - Трайчо Трайков
Министерство на здравеопазването - Михаил Околийски
Министерство на земеделието и храните - Иван Христанов
Министерство на икономиката и индустрията - Ирина Щонова
Министерство на иновациите и растежа - Ирена Младенова
Министерство на културата - Найден Тодоров
Министерство на младежта и спорта - Димитър Илиев
Министерство на образованието и науката - Сергей Игнатов
Министерство на околната среда и водите - Юлиян Попов
Министерство на отбраната - Атанас Запрянов
Министерство на правосъдието и вицепремиер - Андрей Янкулов
Министерство на регионалното развитие и благоустройството - Ангелина Бонева
Министерство на транспорта и съобщенията - Корман Исмаилов
Министерство на труда и социалната политика - Хасан Адемов
Министерство на туризма - Ирена Георгиева
Министерство на финансите - Георги Клисурски
Вицепремиер по европейските средства - Мария Недин
Вицепремиер за честни избори - Стоил Цицелков
