Нова социологическа картина разклаща политическото статукво – формацията, свързвана с Румен Радев, излиза с близо 10% преднина пред ГЕРБ и заявява амбиция за водеща роля в следващия парламент. Дали това е началото на устойчива електорална доминация или моментна вълна на обществено разочарование и надежда? За възможните сценарии, рисковете пред едно бъдещо управление и реакциите на останалите политически играчи… Пред ФАКТИ говори социологъг Мира Радева.
- Г-жо Радева, последната социология дава солидна преднина на партията на Ромерас – около 10% разлика, 25 към 15 пред ГЕРБ. Това предопределя ли устойчива електорална вълна?
- Разликата действително е сериозна и на този етап изглежда трудно преодолима, независимо от избирателната активност. 10% разлика между партии очертава нова електорална доминация. Дали тя ще бъде устойчива обаче зависи от няколко фактора. На първо място – колко партии ще влязат в парламента. Колкото по-силна става една вълна, толкова повече се повишава и избирателната активност. А по-високата активност обикновено потапя малките партии.
- Тоест очаквате по-висока избирателна активност?
- Да, това е много вероятно. В обществото лавинообразно нараства надеждата за Радев, когото не бих нарекла „спасител“, а по-скоро обединител. Последните парламенти бяха силно фрагментирани – по осем-девет партии. Това парцелиране на институцията водеше до политическа нестабилност и невъзможност за устойчиво управление. Ако сега имаме по-ясна концентрация на вота, това може да доведе до различна конфигурация.
- Откъде ще дойде подкрепата за Радев?
- Отвсякъде. Хареса ми един израз на колега, че Радев измуква като прахосмукачка електорат и това е факт. И сега вече в лицето на един толкова силан играч е ясно, че той ще има електорално превъзходство. По-вече гласове се ще насочат към него. Той в момента „изсмуква“ периферията от различни политически пространства. Неслучайно е пестелив в изявленията си.
- Но останалите лидери – Бойко Борисов и Делян Пеевски, също мълчат. Такава ли е играта в момента…
- Причината е ясна: ако го атакуват, ще засилят вълната. Ако Радев започне да говори прекалено много, ще си отвори фронтове и ще бъде принуден да заеме конкретни позиции, които могат да разочароват част от избирателите му.
- Колко устойчива може да бъде тази подкрепа към Румен Радев?
- Това ще зависи от следващия парламент. Представете си хипотеза, в която влизат четири партии, а най-малката е „Възраждане“. Ако при такава конфигурация Радев има абсолютно мнозинство, управлението ще зависи изцяло от него – от екипа, който ще събере, и от способността му да отговори на очакванията на много разнородни групи.
Истинският проблем е, че ние – като общество, нямаме ясна, единна представа какво искаме днес в този динамичен и бързо променящ се свят. Световният ред е нестабилен, изявленията на световните лидери се следят ежедневно, а усещането е за несигурност.
- Ключовият въпрос е с кого би управлявал Радев?
- Точно така. Ако направи коалиция с „Възраждане“, която е открито проруска партия, ще срещне съпротивата на проевропейски настроения електорат. Ако пък тръгне в по-ясна проевропейска посока, рискува да загуби подкрепата на част от избирателите, които очакват този различен геополитически курс към Русия. Разнородността на обществото неизбежно ще се отрази на управлението.
- Радев обаче не сме го виждали в класическа изпълнителна функция. Това риск ли е?
- Да, това е важен момент. Той назначаваше служебни кабинети, но споменът за тях не е еднозначно положителен. До момента сме го виждали като критик от позицията на неговия си „трон“ на президент – на човек, който говори за корупция и слабости в управлението. Ако влезе в изпълнителната власт, ще бъде подложен на същия тип критика.
Другите основни играчи вероятно съзнателно не се фокусират върху него в момента. Те предпочитат да го видят в реална управленска роля, за да се прояви неговият капацитет. Тежка е царската корона – всички надежди ще бъдат насочени към него.
– В момента говори само Радев, а хората около него остават в сянка. Това плюс ли е?
– В политиката често мълчанието работи в полза на този, който е във възход. Когато останалите изчакват сигнали, а обществото е уморено от скандали, се създава усещане за вакуум и концентрация на внимание върху един център. На този етап това изглежда удобна позиция за него. Дори част от тези 10% да се стопят, разликата остава значителна.
