"Тази година: толкова малко бебета, колкото никога в новата история" - с такова заглавие излезе неотдавна сръбският таблоид "Блиц". Според вестника новородените в Сърбия са все по-малко, а възрастните хора - все повече. Същевременно средната продължителност на живота намалява - през 2024 г. в Сърбия тя ще бъде едва 76 години или с около пет години по-малко от средната за ЕС.
Сърбия явно има огромни проблеми и в двата края на индивидуалния демографски цикъл - в началото (раждането) и в края (смъртта). Между тях също има проблеми: силната емиграция ускорява намаляването на населението и застаряването. По този въпрос сръбските медии по изключение са на едно мнение с тези в съседните страни.
Ето няколко примера със заглавия от други страни в региона: "Цяла Хърватия ще тежи на раменете на възрастните хора", "Демографската криза в България може да се превърне в демографска катастрофа", "Намаляването на населението в Румъния предизвиква тревога". При всяко ново преброяване на населението медии, експерти и политици правят апокалиптични прогнози .
Застаряващо население, ниска раждаемост, малко имиграция
Всъщност прогнозите за всички страни от Югоизточна Европа сочат значителен спад на населението през следващите десетилетия. Но независимо дали прогнозите ще се сбъднат, възниква въпросът дали шумният дебат не засилва проблема, вместо да допринесе за неговото решаване.
Ясно е, че никъде другаде в Европа, с изключение на балтийските държави и разкъсваната от война Украйна , населението не намалява толкова бързо, колкото в югоизточната част на континента. Ако през 1990 г. в региона - от Словения на север до Гърция на юг - са живели около 62 милиона души, днес те са 53 милиона.
България например имаше почти девет милиона жители в края на комунистическото управление. Днес те са по-малко от седем, а според ООН през 2050 г. в страната ще останат около пет милиона души. Причините за това са лесни за обяснение: всяка година умират повече хора, отколкото се раждат и това продължава от години. Освен това значително повече хора напускат региона, отколкото имигрират в него, макар че и в тази динамика бавно настъпва промяна. Една от последиците е, че населението като цяло застарява.
Мнозинството е против имиграцията
Ето защо не е чудно, че сред населението се ширят демографски страхове. Според проучване от 2025 г. три четвърти от анкетираните в България, Северна Македония и Сърбия изразяват сериозно безпокойство относно застаряването на населението - особено на фона на крайно недостатъчните държавни социални помощи във въпросните страни.
В България две трети от анкетираните са на мнение, че възрастните хора са живеели по-добре по време на социализма, отколкото днес. Но докато тревогите относно намаляването на населението са широко разпространени, най-очевидното противодействие, а именно имиграцията, се отхвърля категорично от мнозинството, показва също проучването.
Правителствата в региона разпознават в демографското развитие сериозен проблем. Хърватският министър-председател Андрей Пленкович го определя като въпрос, от който зависи оцеляването на Хърватия . От 2024 г. неговото правителство дори има собствено Министерство на демографията и имиграцията, макар че отговорният министър, който е представител на националистическа партия "Отечествено движение", под имиграция разбира най-вече завръщането на етнически хърватски емигранти и техните потомци.
Стимулирането на раждаемостта не е достатъчно ефективно
И на други места държавните институции се занимават с демографското развитие. В Сърбия например отговорно е Министерството на семейното благоденствие и демографията. Там обаче залагат основно на финансовите стимули за раждане на деца, които често са придружени от реторика, представяща раждането на деца като патриотичен дълг. Досега този пронатализъм не е особено ефективен, а обяснението за това е и в историческия опит: комунистическите режими пробваха това още преди половин век, но се провалиха.
Финансовите стимули не могат нито да спрат променящата се културна среда, нито да решат структурните проблеми, които са причина за голямата емиграция, особено сред младите хора. От проучвания знаем, че освен по-високите заплати в Западна Европа, емиграцията се насърчава преди всичко от широко разпространената корупция, непотизъм и липсата на перспективи. Остават само възрастните хора. Правителствата биха могли да се съсредоточат върху това да осигурят на хората по-дълъг и по-здравословен живот, но това се продава по-трудно от премиите за раждане.
Необходима е промяна в политиката и нагласите
Що се отнася до спада на населението, примерът с Австрия показва, че решение има: макар раждаемостта също да е ниска в алпийската държава, населението ѝ се очаква да нарасне с до 16 процента до 2025 година, сочат прогнозите. Причината за това е имиграцията. Но както показва цитираното проучване, в Югоизточна Европа обществата са против имиграцията - дори повече, отколкото в Австрия. Особено когато пришълците са хора, различаващи се на външен вид от местните.
Въпросът е колко дълго това може да се поддържа в атмосфера, в която политиците и медиите рисуват картини на изчезване на нацията и в която наблюдаваме обезлюдяване на цели региони. Без промяна в политиката и нагласите демографският порочен кръг няма да може да бъде прекъснат: колкото повече намалява населението, толкова по-големи са страховете за бъдещето. А именно увереност е необходима, за да се мотивират хората да останат и да приемат имигрантите.
Имиграцията не е единственият начин за справяне с демографските предизвикателства: страните от Югоизточна Европа се характеризират с ниски равнища на заетост, което означава, че има голям неизползван потенциал на местната работна сила . Правителствата биха могли да положат усилия за вдигане на средната продължителност на живота, за да могат хората, докато остаряват, по-дълго да са в добро здраве и така да работят по-дълго. И тук не става въпрос за някакви сложни космически технологии, а за това, че се нуждаем от политика, която да загърби гръмките речи и клиентелизма и да започне да се фокусира върху подобряването на конкретните условия на живот.
Авторът проф. д-р Улф Брунбауер е историк, специалист по Югоизточна Европа, и научен директор на Института "Лайбниц" за изследвания на Източна и Югоизточна Европа в Регенсбург. Той ръководи и изследователски проект, финансиран от фондация "Фолксваген", проучващ демографските страхове в Югоизточна Европа и начините за тяхното преодоляване.
