В суматохата около срещата на Тръмп със Зеленски в Белия дом и очакването на срещата на Тръмп с Путин в Будапеща се забелязва липсата на звучни коментари по темата на лидерите в Брюксел. Да не говорим за тези в западните столици. Като парализирани са. Изключение е само канцлерът Мерц, който не скри, че не е доволен от разговора на Тръмп със Зеленски. Само дето не каза, че е провал за украинския президент. Предпочете да обяви решение за закупуване на 15 броя F-35 от САЩ /след дни се отказа поради размисъл или отказ за доставка/ и че Берлин ще продължи да оказва финансова и военна помощ за Киев.
Подозрителна е и липсата на обилни коментари в турската преса, която обикновено реагира на събитията на международната сцена с обстойни анализи. Което не означава, че не се дава информация. Просто внимателно се прецизират изяви, реакции и насочване на вниманието. Разбираемо е, защото в случая ролята на Анкара като посредник между Украйна и Русия за постигане на изход от продължилата 3.5г война е пренебрегната. В полза на Унгария и Орбан, който успя да се позиционира като довереник и на Тръмп, и едва ли не и на Путин. За Тръмп е феноменален европейски лидер, приятел, а за Путин е един от малкото в Европа лидери, с когото може спокойно да разговаря и търгува. Но в тази ситуация Анкара реагира своевременно с предложение за коридор на самолет № 1 на Русия и обяви, че 4 бр. турски F-16 ще придружават самолета на руския президент до сръбската граница, ако се реши да премине през Турция. Както винаги, Ердоган не затваря плътно вратата на отношения и връзки, за да съхранява принципа на балансирана политика между Изтока и Запада.
В същото време за турската преса далеч по-интересна е информацията за „опит за преврат в Азербайджан”. Бил планиран от Рамиз Мехтиев, ексръководител на президентската администрация и бил осуетен благодарение на предупреждение на руското разузнаване. Последвало и уведомление на Путин до Алиев. Гореща тема и доста изненадваща на фона на сложните напоследък отношения на Баку с Москва. Дори и след проведен на четири очи разговор между Путин и Алиев в Душанбе в опит за нормализиране на натрупани конфликти между двете страни, включително във връзка с войната за Карабах и свалянето на азербайджански самолет на руска територия. Москва не се нуждае от нов конфликт по границата си, особено с бивши съветски републики, при Кавказ, и по време на войната в Украйна.Лостове за влияние и натиск има, но явно е предпочетена „меката сила” чрез намеса за осуетяване на опит за преврат.
След отхвърляне от администрацията на Алиев, Мехтиев се е опитал за организира действия срещу Алиев и е потърсил подкрепа от Москва. С намесата на руското разузнаване и предупреждeние от Путин заговорът е осуетен. Напомня за изтекли информации за подобна намеса при спасяване на Ердоган по време на опита за преврат в Турция през 2016г. В Азербайджан, пишат в Анкара, са въведени извънредни мерки за сигурност, засилени са полицейски и военни патрули по улици и държавни институции. Последици, ако това наистина се окаже заплаха за държавния суверенитет? Алиев няма как да не бъде благодарен на Москва и се предполага, че ще смени тон и политики към Русия. Случи се и с Ердоган след опита за преврат. И то след убийство на руския посланик в Анкара и сваляне от турски военни на руски самолет СУ-25 по границата със Сирия.
Всъщност далеч по-внимателно трябва да се погледне на дадено от външния министър на Турция, Хакан Фидан, интервю на живо по една от популярните турски ТВ-програми. Не защото някои често го спрягат за бъдещ наследник на Ердоган, а защото не обича да дава обширни интервюта. Опитът като шеф на спецслужбата МИТ в продължение на 10 години си казва думата. Но тези дни той говори обстойно за случващото се на международната сцена в региони, които са приоритетни за външната политика на Анкара. Започва със Сирия и е убеден, че „ако YPG, сирийските кюрди, не се изтеглят от населените с араби райони в Сирия, ще започне конфликт”.Арабските племена били неспокойни.Очаквали сблъсъци. Свързва събитията в Сирия и присъствието там на турски военни части с „някои исторически концепции бяха неправилно пренесени до наши дни, за да се предотврати солидарността на Турция и ислямския свят”. Става въпрос за „неоосманските обвинения около турската външна политика”.
Използвано било много в Персийския залив. За случилото се в Сирия се опитали да кажат, че „това е победа на Турция, тя ще доминира”. Разбира се, че Фидан оспорва подобни твърдения и подчертава, че „този район принадлежи на всички нас”. Дали? Регионалните въпроси да се решавали заедно. Нямало полза „да се спъваме взаимно с турско господство”. Няма как в случая да не се направи връзка и със срещата на Путин с президента, както го нарече, Шараа в Москва. Нищо повече от „Русия прие новата реалност, а Шараа зае радикална позиция и се срещна с Русия”.Той „действа отговорно”. За руските военни бази и договорено присъствие на руски „милиции” по границите на Северна Сирия, приоритет на Турция, няма официални изявления. Турция си имала „хилядолетна държавна традиция”, имало консултации, а „новите държави нямат лукса да се учат като се самобичуват и поемат големи рискове”. Само дето Сирия не е нова държава, но който както иска да го разбира.
Състоянието на централната власт в Сирия, казва Фидан, е „нещо, което следим внимателно” и първият голям проект е „обединението на въоръжените групи на страната под единна структура на въоръжените сили”. Особено след „инцидентите” в Латакия и Суейда, където загинаха хиляди. Нормално е да се притесняват в Анкара за ситуация, в която сирийските кюрди току-виж се споразумели с Дамаск за автономия или каквото и да е там самостоятелно държавно образувание, където сами да се разпореждат и управляват. „Кризисни зони” ги нарича външният министър на Турция. И е убеден, че това е „много опасно”.
Оказва се обаче, че за него също толкова опасно е и „рискът от продължаване на израелския експанзионизъм през Сирия”.Въпрос, който обсъждали и с американците. „Създаването на сигурност чрез поддържане на съседните страни слаби и разделени, като същевременно се експлоатира несигурността и слабосттта на другите, е много рискована и опасна стратегия”. Това преследвал Израел, а „сирийският въпрос е основен проблем на националната сигурност на Турция”. След като подобни политики засягат не само Сирия, но и региона като цяло, веобходими са дискусии и планиране. Планира се тристранна среща между САЩ, Турция и Сирия. За Русия отново нито дума.А тя си остава в Сирия съгласно споразумения с Шараа. Дори ще обучава армията му и ще доставя не само жито, но и оръжия.
Това за Сирия, но гръцко-турските отношения са на дневен ред, защото „гръцката политика процъфтява върху антитурските настроения”. „Ако те продължават да използват заплахи, Турция ще произведе 10 пъти повече” плаши Фидан. Все пак заявява, че „няма нужда от това”. Но се тревожи за дейността на Израел в гръцко-кипърската администрация на Южен /гръцки/ Кипър и това било „на радара на Турция”.Защото били закупени оръжия от Израел за Кипър. Турция е сезирала международни органи за тези действия.Но ако Израел наистина е разположил ракети на гръцки острови в Егейско море, това е проблем, който Анкара не може да преглътне. Известно е, че е било съгласувано с Вашингтон. Според Анкара това е двоен стандарт, защото Турция се ограничава със санкции от САЩ, а Израел и Кипър свободно укрепват своите отбранителни мрежи в региона. Нарушава се баланса на силите. Още повече, че тази година САЩ са разположили свой военен екип на острова. Подозренията са, че САЩ и Израел готвят „еднолично господство в Източното Средиземноморие”. Изявлението на Тръмп за „споразуменията от Авраам може скоро да бъдат разширени” не са нищо друго освен разширяване на институционалните връзки на Израел с арабския свят. А този геополитически пръстен, според Анкара, може да се разпростре и до Източното Средиземноморие чрез оста Гърция-Кипър-Израел. Мирисът на газ в Източното Средиземноморие е достатъчен стимул.
Какво ще направи Турция?Гъвкавост, прагматични методи за балансиране с големи сили като Русия и Китай, без да попада в капана на блокове, ще държи напрежението под контрол с премерено възпиране на място. Това си е нов фронт на геополитическа борба в Източното Средиземноморие. И е заплаха за турското присъствие в региона.Мълчанието на Анкара по тези развития може да доведе само до по-висока цена в бъдеще. Както се казва, кратка справка на Фидан за приоритетите на турската външна политика на този етап. И след удовлетворението от нарастналата роля на Турция в Близкия изток като гарант, заедно със САЩ, Катар и Египет, относно споразумението /І-ви етап/ за спиране на огъня в Газа. Другото предстои. Въпросът е ще доживеем ли в София подобно интервю от нашия външен министър.
