Сривът на ГЕРБ е отдавна планиран.
Създаден като платформа на българската олигархия за усвояване на еврофондовете - приемлива за ЕС алтернатива на СДС-ДСБ - той логично започва да напуска сцената, изпълнил своята задача.
Имаше няколко ключови моменти в този процес.
Това припомня в коментар за "Фейсбук" Евгений Кънев.
Първият бе през 2013 г, когато нашата олигархия реши, че може и без Борисов. И го сготви първо със сметките за ток през февруари, а след това с аферата Костинброд.
Но еврофондовете и Южен Поток бяха спрени от ЕК и се наложи връщането на Борисов във властта - при тайни за обществото условия, които позволяваха на ДПС реално да управлява зад кадър. Това проличаваше винаги в решителни моменти, свързани с разграбването на КТБ (2014), със съдебната реформа (2015), изборът на Радев (2016) и патриотарските партии за партньор (2017), Турски поток (2018-2019) - където защитата на руските и на ДПС интереси винаги бяха с приоритет. Това включваше и допускането на човек като Гешев за главен прокурор, чиято смяна нямаше как да се случи, ако не бяха под заплаха еврофондовете и явен конфликт с Европейската Комисия. Защото вече имаше условие за парите - съдебната реформа.
А спомняте си - ГЕРБ има смисъл само доколкото може да е лице в Европа, защото нашата олигархия, особено в условия на войната в Русия и спрените руски енергийни откати към нея - не можеше без еврофондовете.
Съдбоносният избор на Борисов бе през март 2024 г, когато трябваше да избере:
Или ротацията на Сглобката според очакванията и влиянието на ключовите европейски държави и САЩ. Или… Пеевски/Русия. И той избра Пеевски. Ако може да се нарече това избор.
Последва ясна западна реакция - вече договорената (Борисов дори се похвали в ефир) Габриел за зам шеф на НАТО бе пренебрегната от Марк Рюте, който избра македонка на поста. Само след месец последва второ унижение - пак Габриел бе пренебрегната при избора на десет вицепрезиденти на ЕНП от общо 12 кандидати!
Освен всичко друго, Борисов не можа да спре чрез ЕНП постоянното обсъждане на състоянието на правовата държава в България. И натиска от АЛДЕ върху лично Фон Дер Лайен при серията вотове на недоверие. Под подобен натиск бе изключена партията на Орбан от ЕНП и на Фицо от ПЕС. С други думи, неговата тежест в Европа - поводът за създаването на ГЕРБ - все повече намалява.
Междувременно бе прекършена още една ключова връзка на България с Европа - превратът в ДПС от Пеевски и изгонването ѝ от европейското либерално семейство.
И така, след като стана зависим от САЩ и Великобритания за Магнитски, Пеевски не може вече да разчита на Борисов и на Европа. И така започна отново процесът на раздяла на нашата олигархия с Борисов - постепенно, за да бъде сварена качествено жабата.
Ахилесовата пета на Пеевски - финансирането на неговата държава - засега става през бюджета и поемането на нов дълг. Но в еврозоната ще се освободи огромен ресурс към банките, както и ще стане по-лесно тяхното финансиране.
Изборите в Пазарджик показаха не само новия modus operandi на българската държава - след нагласена съдебна система, медии, служби и на практика всички институции - вече и самите избори не допускат “изненади”. А подготовката за резултата става от няколко социологически агенции. Които “познават” резултата, който - чрез “мотивирания електорат”, МВР, изборни комисии и Информационно обслужване - трябва да се получи. По план - и ДПС-НН скоро като първа политическа сила.
Но реално - видяхме и как ГЕРБ винаги има 25% независимо какви ги върши. До момента, докато изборната му машина бе експроприирана от Пеевски. И остана реалният им автентичен вот без мобилизация - 6%.
Новината за края на ГЕРБ всъщност действително е много лоша - защото, парадоксално, докато бе първа сила, това означаваше, че нашата олигархия не може без Европа.
Е, сега вече не изглежда така.
