Убийството на Чарли Кърк, случаят с Дебора от Стара Загора, войната в Украйна: много хора днес са напълно неспособни да различават нападнатия от нападателя, камо ли да разберат защо насилието никога не е отговор.
Да си представим за момент, че Свети Георги беше убил змея с дрон. От такъв разказ на секундата ще изчезнат всякакви елементи на геройство, личен подвиг, доблест. Няма да има и намек за величие. Или да си представим обратното - змеят убива светеца с помощта на същата технология или някоя по-модерна, която ни вещае утрешният ден. Тогава ще остане студеният факт на едно убийство, но няма да гледаме на звяра като на същински кръвожаден звяр. Вината погрешно се отдалечава, утаява се във възприятията ни благодарение на техническия напредък. Дистанцията, породена от него, ни кара да свикваме.
Нека си представим и царската дъщеря, която св. Георги Победоносец заварва да плаче на брега на езерото - само че не плаче, а просто снима с телефона си как се развива битката между доброто и злото. Може би я стриймва в реално време. Какво е нейното отношение към доброто и злото всъщност, каква е позицията ѝ спрямо насилието? По всичко личи, че това е позиция на зрител, в най-добрия случай на репортер. А репортерът, знаете, не взема страна.
Опитвам се да си отговоря честно на въпроса за връзката между моя смартфон и баналността на злото. На първо място трябва да признаем, че такава връзка има.
Как светът заприлича на България
Откакто кликването и тапването замениха постъпките, умната телефония накара не България да заприлича на света, а светът да заприлича на България - тоест, да се държи като пасивен съзерцател на историята, вместо като участник в нея.
А пасивният съзерцател от време на време трябва да дава оценки, за да затвърди у себе си илюзията, че не е пасивен, че все пак нещо прави. Оттук идва и това натрапчиво повторение на фразата "Така му се пада!" през последните години. Аз не помня някога да съм я чувал толкова често, колкото сега. Не помня тъй усилено да се е натъртвало, че на потърпевшия "така му се пада". Казваш го и действа някак терапевтично, намираш успокоение в присъдата над жертвата. Нещо като катарзис, но с обратен знак - очистваш се не през състрадание и страх, а през солидарност с насилника.
Това явление не признава ляво и дясно, българско и чуждо, консервативно и либерално. То ходи по хората.
Понякога се изражда и в смях. Винаги ехиден, но целебен смях - ето защо има такива жълти рояци от смеещи се човечета под всяка новина за трагедия в телефоните ни. Тези човечета рядко се смеят на истински смешното. Например когато крайнодесните говорят глупости - че сатанисти ни чипират и пръскат с кемтрейлс - човечетата не се смеят толкова. Или когато крайнолевите говорят глупости - че мъж може да забременее и като цяло няма мъже и жени - човечетата пак не се смеят толкова. Но само да излезе новина за насилие, без значение дали е покушение или бомбардировка, тогава настава истинска забава. Ако смехът е здраве, то присмехът над жертвата е направо разцвет.
И все пак, смеещите се далеч не са толкова опасни, колкото "умерените" апологети на насилието. Те възпитано и умерено го оправдават.
Кой е насилникът и кой - жертвата?
Нарязаха 18-годишно момиче с макетно ножче и заедно със справедливия протест в нейна защита се отприщи цялата еснафска помия на "умерените гласове", помните ли? Ама каква била, колко чалга слушала, с колко мъже е спала, как се обличала (вечният "контрааргумент”, когато говорим за насилието над жени - как били облечени!). Умерени идиоти издигнаха тезата, че Дебора е "жертва на чалга културата". Не, бе, хора, просто е - тя е жертва на Георги от Стара Загора. И няма "запетайка но”, няма уговорки. Просто така не може.
Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна преди три години и оттогава не е минал половин час, в който да не се говори колко лоши са нападнатите украинци и как си го заслужават. Иронията е, че украинците не представляваха никакъв интерес за българските медии допреди да бъдат нападнати. След това вече трябваше да бъдат и обвинени, сиреч, като видиш, че някой е паднал, да го ритнеш. И да питаш как е бил облечен, за да докажеш, че си го е търсил.
Бомби падат върху "братския народ" - така им се пада, като не признават, че са братя, батко им ще ги научи.
Путин изби, изгони или прати в каторга цялата си опозиция - така им се пада, предатели. На какво са предатели? Няма значение, самата им участ доказва, че участта им е заслужена. Впрочем, половин България до ден днешен мисли същото за Георги Марков.
Щом е станало, има́ло е да става. Не е желателно да се замисляте твърде дълго над дадена тема, житейската партия шах е блиц-партия. Първо местиш, после мислиш.
Пожари изпепеляват Калифорния - така им се пада, твърде много пари имат, хак им е. Всяко бедствие въплъщава справедливия Божи гняв, стоварил се върху виновните жертви. Невинни жертви няма.
Как свободата на словото се превърна във враг
Сега в Юта убиха Чарли Кърк и много либерали, включително мои познати (уви), внушиха, къде по-открито, къде по-йезуитски завъртяно, че и на него един вид така му се пада, защото сеел омраза. Дори съболезнованията им съдържаха "запетайка но"…
Когато по време на предизборната кампания стреляха по Тръмп, беше същата история - хора, които се самоопределят съвсем сериозно като либерали и демократи, говореха, че "така му се пада" и съжаляваха, че стрелецът не е уцелил. И казаното не беше сатира (щях да я разбера), а сърдечност.
Консерватори и либерали вкупом отказват да схванат, че тъкмо диалогът между радикално несъгласни е условие за съществуването на демокрацията.
Убиецът на Чарли Кърк нападна най-важното нещо за успеха на американския експеримент през тия два века и половина - свободата на словото. И как отговори администрацията на Тръмп? Ами и тя нападна свободата на словото. Свали от ефир шоуто на Джими Кимъл, след като същото стана и с това на Стивън Колбер. 47-ият се закани, че следващите двама ще бъдат "загубеняците" Джими Фалън и Сет Майърс. Такова главоломно суспендиране на основополагащи демократични принципи е направо смайващо за гледане. Самата скорост, с която се случва, не ти дава да откъснеш очи. Пак е някакъв вид вечерно шоу, но шегите са за сметка на човечеството.
Доналд Дж. Тръмп, чиято биография е точно обратното на Американската мечта, се е захванал да прави Америка велика отново (присвоявайки стария Рейгънов слоган), като взема на прицел… комедианти. И понеже не може директно да наруши Първата поправка - това не е Русия все пак, руската душа постъпва прямо, дори когато постъпва отвратително и това я издига духовно - той оркестрира корпоративно недоволство. С други думи, намират се страхливи чиновници - в частния сектор също ги има - и те своевременно се потрисат от коментарите на Джими Кимъл. Казано им е да бъдат потресени и те се потрисат, даже си вярват. След което, понеже са потресени, свалят Джими Кимъл от ефир. И дума не обелват за това, че дори шегите му да са неуместни, въплъщават целия смисъл на Първата поправка - и да кажеш нещо неуместно, правителството не може да се разпорежда с теб току-така. Частни лица имат право да опитат и да те съдят колкото си искат, но държавата не може да припари. Властта не може да постанови, че "така ти се пада", защото си говорил глупости.
И ето, Първата поправка тук де факто не е нарушена, доколкото правителството "не се е намесило", това си е бизнес, услужливо се появяват внезапни статистики с лош рейтинг и просто вече няма как, шоуто се сваля. Перфидна цензура. Навитата пружинка на раболепието дори не се нуждае от тирания, за да освободи енергията си.
Сега, слава богу, решението ще бъде отменено под обществения натиск, защото услужливите страхливци никога не се страхуват само от едно нещо и от един човек, пък бил той и Доналд Тръмп. Страхливците се страхуват разнопосочно - от много хора и много неща. От обществения натиск също.
Насилието не е сила. Обратното е.
Но аз се отплеснах, а думата ми беше за "така ти се пада". Корпоративната брадва беше размахана, а ако утре някой извади истинска брадва срещу хумора, пак ли ще има "запетайка но"? Какво ще кажат "умерените гласове", отново ли умерено ще обосноват брадвата? Ние ставаме свръхчувствителни към всичко друго освен към физическото насилие - то винаги има как да се рационализира. Всичко друго е "фашизъм"... освен фашизма.
Насилието е най-яркото осъществяване на кенсъл културата. Та какво по-недвусмислено "отменяне", какво по-буквално "отричане" може да има от това да се отрече физическата ти безопасност, да се посегне на самото ти битие? Нужно ли е да сме били съгласни с Чарли Кърк за всичко, за да знаем, че така не се постъпва с "другата страна"?
Нужно ли е да сме проверили каква музика слуша и как се облича Дебора, за да се съгласим, че така не се постъпва с друго човешко същество?
Мнозина бъркат силата (мощта, властта) с насилието и в тази заблуда има нещо трогателно, доколкото е много лесно да изпаднеш в нея, а е всъщност грандиозна заблуда - става дума за диаметрални противоположности, поне ако вярваме на Хана Аренд - и на здравия разум. В един чисто политически смисъл властта е длъжна да разчита на консенсус, за да се осъществява. Насилието би могло да е неин инструмент, но в мига, в който властта започне да си служи с него, за да се заяви, тя се компрометира и доказва своята слабост. Стабилната власт няма защо да прибягва до насилие.
В един индивидуален контекст също насилието е очевиден белег на слабост. То е показно неможене, демонстративна неспособност да се справиш. Играта на думи "насилие-безсилие" е твърде първосигнална, но казва истината. Мъжът, който удря жена си, е твърде слаб, за да излезе от стаята по време на скандал. Страх го е да напусне, а още повече го е страх да бъде напуснат. Той е безсилен.
Насилието е средство, което целта не може да оправдае. Заради това е и толкова обвързано с техниката, с наличния инструментариум на епохата. Често се нуждае от някакво продължение на ръката, за да поразява безнаказано (да лиши жертвата от възможността да се защити) и да позволи на насилника да се дистанцира максимално от вината си. Това продължение на ръката може да бъде макетно ножче, пушка Mauser или високотехнологично оръжие. А може да бъде и смартфон.
Именно като средство, като инструмент, насилието винаги има нужда от оправдание, от някаква рационализация. Как да оправдаеш слабостта си? Най-лесният начин е да обвиниш жертвата - така ѝ се пада.
Неволно насилие няма, то всеки път е въпрос на избор. Единствената му форма, която няма нужда от обосновка и се подразбира, е насилието при самозащита. Правото на неизбежна отбрана важи и за индивиди, и за цели общества. И ако не можем да си стиснем ръцете поне за фундаменталната разлика между нападател и нападнат, то значи наистина вече така ни се пада.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
