През 1946 г. Уинстън Чърчил обявява, че "Желязна завеса" се е спуснала над Европа "от Шчечин в Балтийско море до Триест в Адриатическо море". Този път Западът изгражда бариерите.
Всяка европейска държава, граничеща с Русия и нейния съюзник Беларус, ускорява плановете си за изграждане на стотици мили укрепена граница, за да се защити от евентуална руска агресия. Причините са ясни. Европейската система за сигурност след Студената война, основана на по-силни международни институции и търговия, разширяване на НАТО и военни гаранции на САЩ, се разпада. Това пише в материал за електронното издание The Conversation Наташа Линдстед, професор от Университета на Есекс.
Финландия
С граница от 1340 км с Русия, Финландия предложи да построи стена през 2023 г., която да покрива около 15% от границата ѝ. Това ще струва повече от 400 милиона щатски долара, а надеждата е, че ще бъде завършена до 2026 г.
Това се дължи отчасти на руската инвазия в Украйна през 2022 г., но също и на нарастващия брой руснаци, бягащи във Финландия, за да избегнат военна служба. През юли 2023 г. финландското правителство прие закон за изграждане на по-здрави и по-високи огради, тъй като предишните дървени огради са били проектирани само за предотвратяване на преминаването на добитък. Издигнати са осем гранични поста (включително северно от Северния полярен кръг), наред с по-големи огради в най-южната част на страната.
Издигат се дори защитни съоръжения в отдалечени райони на Североизточна Финландия, където в не толкова далечното минало постоянен поток от руснаци и финландци редовно е минавал границата, за да си купува хранителни стоки.
Естония, Латвия, Литва и Полша
И Финландия не е първата. През август 2015 г. Естония обяви, че ще построи ограда по източната си граница с Русия, след анексирането на Крим от Москва през 2014 г.
През 2024 г. балтийските държави и Полша предложиха допълнително да укрепят границите си, като построят отбранителна стена. Тя ще се простира на 700 км и ще струва над 2 милиарда британски лири. Плановете и строителството сега се ускоряват, тъй като лидерите на балтийските държави се притесняват, че перспективите за прекратяване на огъня между Украйна и Русия биха могли да означават, че Москва ще пренасочи военните си сили към тях.
Латвия ще инвестира около 350 милиона щатски долара през следващите няколко години, за да укрепи 240-километровата си граница с Русия, докато Литва планира 30-километрова отбранителна линия срещу евентуално руско нашествие. Полша започна да строи постоянна ограда на границата си с Беларус като част от защитата си срещу потенциалните съюзници на Москва.
Тези стени ще бъдат допълнени и от други физически бариери като противотанкови ровове, 15-тонни бетонни драконови зъби (които могат да спрат настъплението на руските танкове), масивни бетонни блокове и пирамиди, пътни блокади, масивни метални порти, минни полета и блокирани предмостия.
Литва планира да изгради до 48 км. мелиоративни канали, мостове, подготвени за бомбардиране, и дървета, предназначени да падат върху пътищата, когато е необходимо.
Балтийските държави също така изграждат над 1000 бункера, складове за боеприпаси и убежища за доставки, за да защитят допълнително 967-километровата територия, граничеща с Русия. Очаква се бункерите да са с площ от около 36 квадратни метра, да могат да поберат до десет войници и да издържат на артилерийски удари от Русия.
Балтийските държави, както и Финландия и Полша, също обявиха през 2025 г., че ще се оттеглят от международния договор от 1997 г. за забрана на противопехотните мини, докато Литва оттегли ангажимента си по договора за касетъчните бомби. Полша обяви през юни 2025 г., че е добавила минни полета към плановете си за границата "Източен щит".
Изграждане на стена от дронове
Тези гранични защитни съоръжения ще бъдат оборудвани с най-новите технологии, системи за ранно предупреждение и артилерийски части. Литва, Латвия, Естония, Полша, Финландия и Норвегия се срещнаха в Рига през 2024 г., за да започнат да изготвят планове за изграждане на "стена от дронове" с дължина 3000 километра, за да защитят границите си.
Тази стена от дронове ще има сензорна мрежа, състояща се от радари и инструменти за електронна война, за идентифициране и унищожаване на руски дронове. Системата за близко разузнаване с дронове ще се задейства в рамките на секунди след откриване на цел, преминаваща границата.
Този проект ще изисква тясно сътрудничество между участващите държави. Естонските компании вече проектират дронове, които могат както да откриват, така и да неутрализират заплахи по сложен терен в езера, блата и гори, които покриват границата на Русия с балтийските страни.
Сътрудничеството между всички европейски държави, граничещи с Русия, и разбирането на терена са от решаващо значение за предотвратяване на провалите на линията Мажино, част от отбранителните укрепления, построени от Франция по границата ѝ през 30-те години на миналия век, които не успяха да предотвратят германското нахлуване през Втората световна война. Идеята беше да се предотврати преминаването на германците през Арденската гора в Белгия.
Докато укрепленията на линията Мажино накараха германците да преосмислят плана си за атака, Белгия остана уязвима. Днес европейските държави са наясно, че не могат напълно да предотвратят руска атака, но евентуално могат да повлияят на характера на руско нахлуване.
Целта на тези бариери е както възпиране, така и опит за контролиране на местоположението на всяко нахлуване.
Ако бъде обявено прекратяване на огъня между Украйна и Русия, лидерите на балтийските държави се опасяват, че Кремъл може да пренасочи войски към техните граници.
Страните, граничещи с Русия, се опитват да бъдат максимално подготвени за всякакви по-нататъшни действия от страна на Владимир Путин.
