На 20 юни се навършват 50 години от легендарния „Челюсти“, филм на ужасите за акула-убиец, превърнал 28-годишния Стивън Спилбърг в звезда на американската режисура.
Продуцентите Дейвид Браун и Ричард Занук решават да рискуват, залагайки на млад режисьор, на когото поверяват филмовата адаптация на пресен бестселър. Популярността на книгата е една от важните гаранции за риска на производителя.
Романът на Питър Бенчли „Челюсти“ е публикуван през февруари 1974 г. и прекарва 44 седмици в списъка с бестселъри на New York Times.
Правата са купени от Universal Studios за солидните 575 000 долара.
И така - излиза и филмовата адаптация с продължителност 2 часа и 4 минути. В главните роли са Рой Шайдър, Робърт Шоу, Ричард Драйфус и Лорейн Гари.
По това време Спилбърг е направил два пълнометражни филма, Duel и The Sugarland Express. Duel първоначално е направен за телевизия и след това разширен за пускане по кината. Всичко останало, по което е работил Спилбърг дотогава, са късометражни филми и епизоди от сериали, най-известният от които е легендарният „Коломбо“ с Питър Фолк.
Спилбърг не е във възторг от тази работа, но признава, че е научил много от телевизията. Освен всичко друго, в очите на Браун и Занук Стивън очевидно е по-сговорчив от непокорните си колеги от новото холивудско поколение като Мартин Скорсезе и Питър Богданович.
Спилбърг, подобно на приятелите си Джордж Лукас и Робърт Земекис, иска да прави филми за хората, не вижда особен проблем в правилата на студиото. Или по-скоро вижда възможност да ги преработи за себе си.
Като начало той работи с текста на романа на Бенчли, отървавайки се от ненужните сюжетни линии. Въпреки това, по днешните стандарти, сюжетът на „Челюсти“ все още изглежда драматично сложен на фона на наследниците като франчайза „Мег“. Действието се развива в рамките на шест летни дни – от 29 юни до 5 юли. Жителите на остров Амити се подготвят за традиционния наплив от туристи на местните плажове по случай Деня на независимостта на 4 юли. Плажните празненства са в основата на икономиката на Амити, която е застрашена от трагичната смърт на местно момиче в устата на акула.
Островният шериф Мартин Броуди (Рой Шайдър) осъзнава, че страхът му от водата през целия му живот не е бил напразен и иска да затвори местните плажове, за да бъде в безопасност. Кметът Лари Вон (Мъри Хамилтън) настоява да пазят тишина и се надява да спре паниката от акулите, особено след като опитният местен рибар Куинт (Робърт Шоу) обещава да улови зъбатата риба за 10 хиляди долара. Други рибари не изискват такива такси и излизат в крайбрежните води в тълпа, надявайки се да компенсират липсата на опит с повече харпуни.
Те дори имат нещо като успех - хващат акула и я излагат на показ, за да я видят всички. Но океанографът Мат Хупър (Ричард Драйфус), който пристигна на Амити, сравнявайки усмивката на уловената риба и останките на жертвите, твърди, че виновникът за смъртта е много по-голям. В резултат на това шхуната Orca на Куинт, кръстена на косатката, която враждува с акулите в дивата природа, се превръща в единствената надежда за местното население. Опитният ветеран от Втората световна война излиза да се бие с хищника в компанията на Броуди и Хупър.
Спилбърг, подобно на героя си Броуди, изпитвал ужас от водата. Най-големите трудности възникват с механичната акула, която трябва да бъде използвана в няколко сцени от филма. По време на първите тестове тя буквално се задушила. Когато приятелят на режисьора Джордж Лукас дошъл на снимачната площадка и като на шега пъхнал главата си в устата на Брус (акулата е кръстена на адвоката на Спилбърг), целият снимачен екип се налага да я вади.
Спилбърг трябвало практически да преработи филма в движение по такъв начин, че да покаже по-малко от основната атракция. Според самия режисьор „Челюсти“ се е превърнал от квази-японски филм за чудовища в трилър на Хичкок.
Бюджетът от 4,5 милиона долара се удвоил, а броят на снимачните смени почти се утроява. Спилбърг работил 155 дни вместо планираните 59. С напредването на работата режисьорът и продуцентите стигат до извода, че не искат лицата на звезди да отвличат вниманието на зрителя от сюжета – така „Челюсти“ остава без Чарлтън Хестън, Джон Войт, Стив Маккуин и Робърт Редфорд. Всички те, както и много други са отхвърлени за централните роли.
Но "Челюсти" прави звезда от 43-годишния Рой Шайдър - година по-късно той се появи в Marathon Man с Дъстин Хофман и Лорънс Оливие. И няколко години по-късно той е принуден да се върне на остров Амити в ролята на шериф Броуди.
Снимка: YouTube
Шайдер нямал желание да участва в проекта, който Спилбърг и Драйфус отказват (те са заети „Близки срещи от третия вид“), но е принуден да изпълни условията на договора с Universal. Малко по-рано Рой отказа роля в "Ловецът на елени" на Майкъл Чимино, но в случая от студиото му потърсили отговорност.
Но пък за Драйфус „Челюсти“ става следващият пълен успех в мейнстрийм киното след ролята му в „Американски графити“ с Лукас. След първото му сътрудничество със Спилбърг, кариерата на артиста тръгва нагоре и скоро го води до Оскар за ролята му в The Goodbye, Darling.
Въпреки всички проблеми и рискове, „Челюсти“ се превръща в касов феномен: 260 милиона долара в местния боксофис и още 210 милиона долара в международен план.
Това е абсолютен рекорд, който издигна Спилбърг до върха на студийната система. Отсега нататък режисьорът може да си позволи почти всичко, което пожелае - например да снима в следващия си филм не само същия Драйфус, но и Франсоа Трюфо. Академията отстъпва пред Спилбърг по-късно – след "Списъкът на Шиндлер". А „Челюсти“ е отличен на Оскарите само с награди за звук, музика и монтаж.
Усилията на Спилбърг не са напразни - "Челюсти" изглежда страхотно и днес. Този филм на ужасите, лишен от фантастичен елемент, вероятно е не по-малко плашещ, отколкото е в годината на премиерата си.
Фидел Кастро смята "Челюсти" за буквална илюстрация на израза „акулата на капитализма“. Други виждат във филма отражение на скандала Уотъргейт, ехо от войната във Виетнам. Може би прологът, в който пияни хипита стават жертви, наистина носи отпечатъка на тежкото посттравматично разстройство, което Съединените щати преживяха след изтеглянето на войските от Индокитай.
Спилбърг действа с максимална свобода и на ниво сюжет, пресичайки драма, хорър, трилър и директни цитати от "Моби Дик".
Малко вероятно е да има друг режисьор, който да може толкова органично да впише бруталния монолог на Куинт за смъртта на екипажа на крайцера Индианаполис в забавен филм. Тази част е написана от Джон Милиус, самопровъзгласил се дзен анархист, автор на Конан Варварина, сценарист на Мръсния Хари и признато свещено чудовище на американското кино.
Комбинацията от несъвместимо, игра на ръба, безсрамна сантименталност и смелост в следване на режисьорската интуиция. В този смисъл "Челюсти" е истинска машина на времето, която за пореден път ни напомня, че всеки побелял конформист някога е бил весел и смел експериментатор.
Източник: Lenta.ru
