Само споделената любов ли е истинска, или може и несподелената да е такава? Битовият, видим живот ли е истинският, или тайният живот на душата? Изобщо какво означава да обичаш? Напълно очаквано е пиеса, която самият ѝ автор определя като „комедия за природата на любовта“, да дълбае в тези въпроси. Неочакван е краят на (почти) всяка от любовните истории в нея.
Любовта – реална или въображаема, изневерите – случили се или изфантазирани, съвместното съжителство „докато смъртта ни раздели“ и откритията пред прага на небитието – усещането за всичко това деликатно вплита в тъканта на спектакъла режисьорът Младен Алексиев, който е оставил на всеки от нас намирането на отговори. Пиесата е „Илюзии“, авторът – именитият руски (вече по-скоро европейски) драматург Иван Вирипаев, сърцевед и безмилостен хирург на любовните връзки. Театърът е „Азарян“, пише в. Сега.
Четирима актьори – Неда Спасова, Елена Димитрова, Велислав Павлов и Васил Читанов, почти без да влизат в диалог, но с очевидно творческо „сцепление“ помежду си, един след друг представят историите на любовта на всеки от четиримата персонажи – две остарели заедно семейства, прехвърлили своите 80 години. Докато младите двойки, актьорите, заемат местата си като в киносалон преди филмова прожекция, кадри с възрастните статисти тръгват на екрана в дъното на сцената. И продължават да текат през цялото времетраене на представлението, докато Неда, Елена, Велислав и Васил разказват техните съдби. Подобен подход може да изглежда малко илюстративен и статичен, но тази семпла, изчистена сценична форма като че ли е единствено възможна, за да изпъкне максимално красивата простота на текста. Вълнуващите биографии на любовта от четири различни гледни точки са свързани като брънки на верига – безхитростни, но и парадоксални.
Любовта се храни от илюзиите. Понякога в края на пътя може да осъзнаем, че всичко, в което сме вярвали, е било илюзия; друг път, кой знае, на финала на един перфектно реализиран живот илюзията може да ни „ослепи“ и да го зачеркне. Не трябва ли в този живот да има нещо постоянно, питат се героите, някаква константна величина? Важното е да не спираме да сме любопитни, да продължаваме да се изненадваме, да търсим и да откриваме. Въпреки тъжния край, от спектакъла сякаш струи нежност, някаква светла енергия.
Преводът на пиесата е на Нева Мичева, сценичната среда и костюмите са на Евгения Сърбева, а авторската музика – на Калин Николов. Оператори на видеото са Боряна Пандова и Иван Дончев. Първата постановка на „Илюзии“ в България е от 2013 г. и също е подписана от Младен Алексиев.
Преди броени дни четиримата актьори под ръководството на Алексиев за последен път през настоящия сезон показаха своя „сценичен разказ за неуловимата природа на истината, която винаги е относителна“. Поради неясния засега статут на театър „Азарян“ в конфигурацията на НДК е трудно да се прогнозира кога ще са следващите представления. Артистите, които играят на неговата сцена, и съсловието като цяло правят всичко възможно това пространство за смислен театър да бъде спасено. „Работим за по-добрия диалог с ръководството, за да запазим репертоара в интерес на всички въвлечени страни. Но вероятно едва през август ще се знае повече“, сподели режисьорът.
