Тема: Известни личности

280

Мартин Баре на 80: Китаристът на Jethro Tull, намерил убежище в инструмента

  • мартин баре - 
  • джетро тъл - 
  • прогресивен рок - 
  • aqualung

В продължение на повече от четири десетилетия неговият звук определя една от най-разпознаваемите прогресив рок групи

Мартин Баре на 80: Китаристът на Jethro Tull, намерил убежище в инструмента - 1
Снимка: mercurynews.com
Милен Ганев Милен Ганев Главен редактор във Fakti.bg

Когато Мартин Баре навършва 80 години, зад числото стои една от най-дългите китарни истории в прогресивния рок. Роден е на 17 ноември 1946 г. в Кингс Хийт, Бирмингам, а преди китарата в ръцете му има саксофон. В началото на 60-те години свири с The Moonrakers, The Noblemen и The Motivation, а по-късно става част от The Penny Peeps. Групата издава два сингъла за Liberty Records.

Пътят му към Jethro Tull минава през 1968 г. Тогава той заема мястото на Мик Абрахамс и се оказва музикантът, който ще остане най-дълго до фронтмена Иън Андерсън. Първият албум на групата с Баре е Stand Up, издаден през 1969 г. Плочата достига първо място във Великобритания и бележи важна промяна в посоката на групата, която постепенно се отдалечава от блуса.

Китарният звук зад „Aqualung“

Баре участва във всички албуми на Jethro Tull от Stand Up до The Jethro Tull Christmas Album от 2003 г. Най-силно името му се свързва с Aqualung от 1971 г. Китарното му соло в едноименната песен се превръща в един от знаците на албума и по-късно е включвано в класации за най-влиятелните рок сола.

В интервю за Guitar World през 2025 г. Баре отхвърля представата за себе си като за „китарен герой“. „Обичам да свиря на китара. Обичам китарите, усилвателите, звуците и музиката. Но тази концепция не ме докосва“, казва той.

Неговият подход е различен от демонстративната виртуозност. Китарните партии в Jethro Tull често работят като контрапункт на флейтата и гласа на Иън Андерсън, вместо да застават над тях. Именно това взаимодействие се чува в песни като „Locomotive Breath“, „Cross-Eyed Mary“ и „Aqualung“.

От блуса към прогресивния рок

Преходът на Jethro Tull към прогресивния рок не става изведнъж. В разговор, публикуван през август 2026 г., Баре си спомня, че групата не е знаела как ще бъде приета новата посока. „Jethro Tull беше блус група и хората питаха: „Какво ви се е случило?“, но постепенно ги спечелихме“, разказва той.

През 1989 г. Jethro Tull печели „Грами“ за албума Crest of a Knave в категорията за най-добро хардрок/метъл изпълнение. Отличието идва в период, когато групата вече е прекарала две десетилетия в постоянно променяне на стила си.

Съвместният период на Баре и Андерсън приключва около 2011 г., когато първоначалният състав на Jethro Tull се разпада. След това китаристът започва да изгражда собствена концертна кариера, като изпълнява както солов материал, така и песни от репертоара на групата. „Свирил съм във всеки един от тези албуми и съм написал много от китарните партии“, казва той пред WGLT през 2024 г.

Китарата като убежище

В автобиографията си A Trick of Memory: The Autobiography of Jethro Tull’s Guitarist, издадена през 2025 г., Баре разказва и за силната си стеснителност като дете. „Ако съм в група, няма да ми се налага да танцувам. Това е чудесна идея“, спомня си той за причината, поради която се насочва към музиката.

Днес той продължава да свири с собствената си група и да представя концертни програми като A Brief History of Tull. За музикант, прекарал повече от 40 години в една група, това е начин не просто да повтаря миналото, а да запази живо партньорството между китарата, флейтата и песните, с които Jethro Tull остават в историята на рока.

Източници: guitarworld.com, loudersound.com, wglt.org

Великобритания
Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка от 0 гласа.