В света на Сам Шепърд семействата рядко се събират около една маса без тайни. В „Погребано дете“ домът е разпадащо се пространство, в което миналото отказва да остане заровено. В „Истински Запад“ двама братя се сблъскват не само помежду си, но и с два различни образа на Америка – единият подреден и приспособим, другият необуздан и скитащ.
Шепърд се ражда във Форт Шеридан, Илинойс, и прекарва част от детството си в Калифорния. Работи като коняр, преди да се насочи към театъра. В Ню Йорк попада в експерименталната сцена на 60-те години, където започва да пише кратки, резки и често сюрреалистични пиеси. Те не приличат на традиционната семейна драма, но постепенно превръщат семейните конфликти в негов основен художествен материал.
„Погребано дете“ му носи „Пулицър“
Пробивът идва с „Погребано дете“, написана през 1978 г. Пиесата му носи наградата „Пулицър“ за драма през 1979 г. Историята за разпада на едно семейство от Средния запад се превръща в едно от най-разпознаваемите произведения на американския театър. Шепърд по-късно е финалист за отличието и с „Истински Запад“, и с „Лудост по любовта“.
Сред важните му пиеси са още „Проклятието на гладуващата класа“, „Лъжа на ума“, „Щатове на шока“ и „Богът на ада“. На Бродуей са поставяни „Погребано дете“, „Истински Запад“ и „Лудост по любовта“, но по-голямата част от репутацията му е изградена извън традиционния театрален център – в малки сцени, експериментални трупи и постановки, които превръщат езика в действие.
От театралния авангард до Холивуд
Паралелно с драматургията Шепърд развива и кариера в киното. Играе в „Дни на рая“ на Терънс Малик, „Възкресение“, „Стоманени магнолии“, „Пеликанският случай“, „Черният ястреб“ и „Тетрадката“. Най-известната му филмова роля е тази на изпитателния пилот Чък Йегър в „Истински неща“ – изпълнение, което му носи номинация за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля.
Шепърд е и съавтор на сценария на „Париж, Тексас“, режисиран от Вим Вендерс. Филмът печели „Златна палма“ на фестивала в Кан през 1984 г. Макар да не застава пред камерата в главната роля, присъствието му се усеща в историята за мъж, който се връща от пустинята и се опитва да възстанови връзката си със семейството.
„Чувствам се естествено роден драматург“, казва Шепърд в интервю за The Guardian. Тази самооценка обяснява и особената му позиция в киното: дори като актьор той често изглежда като човек, излязъл от собствените му пиеси – мълчалив, наранен и неспособен да избяга от семейната история.
Музикант, автор на проза и режисьор
Шепърд пише повече от 55 пиеси, създава книги с разкази и мемоарна проза, режисира филма „Далечният север“ и участва в музикални проекти. В края на 60-те години свири с фолк групата The Holy Modal Rounders, а през 1975 г. се присъединява към турнето на Боб Дилън Rolling Thunder Revue.
През 1992 г. получава златния медал за драма на Американската академия за изкуства и литература. Умира през 2017 г. на 73 години от усложнения, свързани с амиотрофична латерална склероза.
Наследството му остава между сцената и екрана, между поезията и грубия разговор, между мита за американския Запад и неговото разпадане. Сам Шепърд не просто пише за Америка – той превръща нейните семейни страхове, самота и жажда за свобода в език, който продължава да звучи.
Източници: theguardian.com, latimes.com, washingtonpost.com
