В театъра Вили Цанков търси не удобството, а сблъсъка. Повече от пет десетилетия той поставя над 130 спектакъла, режисира 15 филма и остава сред най-разпознаваемите имена на българската сцена и екран. Умира на 21 октомври 2007 г., но записаните му разговори продължават да разкриват режисьор, който не приема готовите отговори за изкуството.
Цанков е роден на 7 юни 1924 г. Завършва театрална режисура през 1952 г. в Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски, а по-късно специализира в Московския художествен театър. Работи в Шумен и Варна, а след това се присъединява към Бургаския драматичен театър. В киното дебютира с „Между релсите“, отличен с „Лъвът на Сан Марко“ във Венеция през 1964 г. Сред филмите му са още „Игрек 17“ и „Сватбите на Йоан Асен II“.
„Главното ми влечение винаги е била трагедията“
В интервю от 1995 г. режисьорът обяснява защо драматичните истории са по-близо до него от комедията:
„Главното ми влечение винаги е била трагедията.“Той признава, че е поставял комедии, но ги определя като странична посока в творчеството си. В същия разговор Цанков говори и за интереса си към страданието, смъртта и човешките изпитания — теми, които според собствените му думи усеща по-силно.
Съмнението в „облагородяващата“ сила
Цанков не приема автоматичното убеждение, че изкуството непременно прави човека по-добър. В интервюто си за Българското национално радио той казва:
„Аз се съмнявам в силното въздействие на изкуството, респективно на театъра, спрямо облагородяването на човека.“Тази позиция не отрича значението на сцената, а поставя под въпрос лесното обяснение, че един спектакъл сам по себе си може да промени зрителя. За Цанков театърът е пространство на изпитание, в което човек трябва да бъде въвлечен, а не просто поучаван.
Театърът като бунт и пречистване
Според спомен на актьора Михаил Билалов Вили Цанков е казвал на актьорите, че „театърът е оръжието, с което се бунтува“. В това разбиране сцената не е лозунг, а начин за противопоставяне на страха, лицемерието и готовите идеологически формули.
Същата мисъл има и друга страна. Цанков е предупреждавал, че театърът не трябва да превръща бунта в самоцел. За него сцената е „средство за пречистване“, а неправилно разбраната провокация може да отблъсне публиката, вместо да я накара да мисли.
Освен режисьор, Вили Цанков е автор на седем романа, сборници с разкази и книги за театралното изкуство. Получава отличия „Златната ракла“, „ИКАР“ и „Аскеер“ за цялостно творчество през 2001 г. Мислите му остават ценни именно защото не предлагат утешителна рецепта: изкуството може да разтърси човека, но промяната след това зависи от самия него.
Източници: archives.bnr.bg, new.bnr.bg, 168chasa.bg
