Фонтани, митологични образи, музика и танцьори от кралския двор изпълват голямата зала на Пти-Бурбон в Париж на 15 октомври 1581 г. Там е представен „Балет комик на кралицата“ – спектакълът, който често е определян като първия истински придворен балет.
Важно уточнение е, че става дума за придворно, а не за публично представление в днешния смисъл. Зрителите са кралят Анри III, кралицата Луиза Лотарингска, кралица Екатерина Медичи и поканени представители на двора. Мястото също не е дворецът във Версай, който по това време още не играе ролята на кралска резиденция, а залата на Пти-Бурбон край Лувъра.
Спектакъл за кралска сватба
Постановката е част от тържествата по случай брака на херцог Ан дьо Жоайоз, любимец на Анри III, и Маргарита дьо Водемон, полусестра на кралица Луиза. Организацията е поверена на италианеца Балтазар дьо Божоайо – музикант, танцьор и хореограф, работил за френския двор.
Историята следва приключенията на магьосницата Цирцея, позната от „Одисея“ на Омир. Сюжетът позволява в едно представление да бъдат съчетани стихове, вокална и инструментална музика, танци, костюми, декори и сценични механизми. Именно тази цялост отличава спектакъла от по-ранните придворни танцови забавления.
В постановката участват кралица Луиза и дами от двора. Музиката е свързана с имената на Жирар дьо Больо и Жак Салмон, стиховете са на Никола Фийол дьо Ла Шене, а декорите и костюмите са изработени от художника Жак Патен.
Пет часа танц, музика и алегория
„Балет комик на кралицата“ продължава около пет часа – продължителност, която показва колко различен е бил придворният спектакъл от съвременния балетен спектакъл. Танцът не е самостоятелен номер, а част от сложна алегория, в която редът и хармонията са възстановени след намесата на Цирцея.
„Най-красивият, най-добре подреденият и най-умело изпълненият от всички балети, представяни дотогава.“Така хроникьорът Пиер дьо Л'Етоал описва представлението. Оценката му е запазена като свидетелство за впечатлението, което спектакълът оставя у съвременниците.
През 1582 г. либретото е отпечатано в Париж. То запазва описанието на сцените и подреждането на спектакъла и превръща произведението в едно от най-добре документираните ранни събития в историята на европейския балет. Затова „Балет комик на кралицата“ остава не просто празнична програма за една кралска сватба, а важна граница между придворното развлечение и балета като самостоятелна сценична форма.
Източници: larousse.fr, accaddeoggi.it
