13 октомври е дата, на която през годините се появяват албуми с различно звучене, но със собствено място в историята на популярната музика. От концертната ярост на AC/DC до експериментите на Prince и модерния поп на P!nk, тези записи показват колко разнообразен може да бъде музикалният свят.
Ето седем заглавия, чиито дати на издаване са потвърдени за 13 октомври.
1. AC/DC – „If You Want Blood You've Got It“ (1978)
На 13 октомври 1978 г. във Великобритания и Европа излиза първият концертен албум на AC/DC — If You Want Blood You've Got It.
Записан на 30 април същата година в Apollo Theatre в Глазгоу, Шотландия, албумът улавя групата в един от най-енергичните периоди от кариерата ѝ, когато вокалист е Бон Скот.
Включени са концертни версии на песни като „Let There Be Rock“, „Riff Raff“ и „The Jack“. Суровото звучене и усещането за непосредствен контакт с публиката превръщат записа в един от знаковите концертни албуми в историята на хардрока.
Любопитен детайл е, че изданието се появява в различни държави на различни дати. Докато британската и европейската премиера е на 13 октомври, американското издание следва през ноември.
2. Overkill – „The Years of Decay“ (1989)
На 13 октомври 1989 г. излиза четвъртият студиен албум на американската траш метъл група Overkill — The Years of Decay.
Продуциран с участието на Тери Дейт, записът съчетава характерната за групата агресия с по-разгърнати композиции и мрачна атмосфера. Сред най-популярните песни са „Elimination“, „Time to Kill“ и заглавната композиция.
Албумът е особено важен за развитието на Overkill, защото показва, че траш метълът може да бъде едновременно бърз, безкомпромисен и композиционно амбициозен.
За почитателите на тежката музика The Years of Decay остава един от най-значимите записи в дискографията на групата и важна част от историята на американския траш метъл в края на 80-те години.
3. 4 Non Blondes – „Bigger, Better, Faster, More!“ (1992)
На 13 октомври 1992 г. излиза дебютният студиен албум на 4 Non Blondes — Bigger, Better, Faster, More!.
Групата съчетава алтернативен рок, блус влияния и емоционални вокали, а водещата фигура в нея е певицата и автор на песни Линда Пери.
Най-големият успех на албума е „What's Up?“, която се превръща в международен хит. Със своя запомнящ се припев и усещане за лична несигурност и търсене на смисъл песента се превръща в един от музикалните символи на 90-те години.
Албумът обаче не се изчерпва с този хит. Песни като „Spaceman“ и „Dear Mr. President“ показват различните страни на групата и интереса ѝ към теми, свързани с личната свобода и обществото.
Успехът на Bigger, Better, Faster, More! превръща 4 Non Blondes в едно от разпознаваемите имена на алтернативната рок сцена през първата половина на 90-те години.
4. Prince – „Love Symbol“ (1992)
На същия ден през 1992 г. излиза и Love Symbol на Prince и неговата група New Power Generation.
Албумът е известен и като Symbol Album заради необичайния символ, който музикантът използва като свое име през този период. Той съчетава поп, фънк, R&B, соул и рок, като включва и елементи на разказвателна концепция.
Сред най-познатите песни е „7“, която се превръща в голям хит. Проектът съдържа и „My Name Is Prince“ и „The Morning Papers“, демонстриращи различни страни от артистичния му подход.
Prince е сред музикантите, които отказват да се ограничат от жанрови определения. Love Symbol е показателен пример за способността му да съчетава експериментаторски идеи с мелодии, достигащи до широка публика.
Фактът, че албумът излиза на същата дата като дебюта на 4 Non Blondes, създава интересен контраст между две различни музикални визии на началото на 90-те години.
5. Beck – „Colors“ (2017)
На 13 октомври 2017 г. американският музикант Beck издава тринадесетия си студиен албум Colors.
След по-меланхоличното звучене на предишния си проект Morning Phase Beck се насочва към по-ярка, ритмична и непосредствена музика. Албумът съчетава поп, алтернативен рок, електронни влияния и танцувални ритми.
Сред отличителните песни са „Dreams“, „Wow“, „Up All Night“ и заглавната „Colors“. Записът демонстрира стремежа на Beck да експериментира с музикалните форми, без да губи усета си към запомнящите се мелодии.
Colors печели наградата „Грами“ за най-добър алтернативен музикален албум през 2019 г. и показва, че артистичната свобода и комерсиалната достъпност не са непременно противоположности.
6. Robert Plant – „Carry Fire“ (2017)
Също на 13 октомври 2017 г. излиза Carry Fire — единадесетият самостоятелен студиен албум на Робърт Плант, легендарния вокалист на Led Zeppelin.
Вместо да се опитва да възпроизвежда звученето на бившата си група, Плант продължава да изследва различни музикални традиции. В албума се преплитат фолк рок, блус, световни музикални влияния и необичайни ритми.
Сред акцентите е „The May Queen“, а в „Bluebirds Over the Mountain“ участва Криси Хайнд от Pretenders.
Carry Fire показва артист, който продължава да се развива десетилетия след най-големия си комерсиален успех. Вместо носталгия по миналото, албумът предлага любопитен поглед към музикалните търсения на Плант в по-късен етап от кариерата му.
7. P!nk – „Beautiful Trauma“ (2017)
На 13 октомври 2017 г. излиза и седмият студиен албум на P!nk — Beautiful Trauma.
Записът съчетава съвременен поп с рок енергия и характерната емоционална откровеност на певицата. Сред водещите песни е „What About Us“, която поставя акцент върху разочарованието, загубеното доверие и усещането, че гласът на обикновения човек остава неуспут.
Заглавната песен Beautiful Trauma също заема важно място в проекта, като разглежда сложните отношения между хората и противоречието между любовта и болката.
Албумът дебютира на първо място в американската класация Billboard 200 и затвърждава позицията на P!nk сред най-успешните поп изпълнители на своето поколение.
