Когато името Перперикон се появява в писмените извори, то вече е свързано с византийските описания на войните с България. Пълната гръцка форма Хиперпиракион се среща в началото на XIII век и се свързва с гръцката дума хиперпирос – „свръхогнен“. Според археолога проф. Николай Овчаров обаче свещеният град може да е носил друго име много по-рано.
„Старото име на Перперикон вероятно е било Пергам или Пергамон“, заяви Овчаров пред bTV. Той свързва хипотезата си с картите на римския географ Клавдий Птолемей от II век, в които е отбелязан град Пергам или Пергамон в района на средното течение на река Арда.
Координатите насочват към Родопите
Картите на Птолемей са били изгубени, но са съхранени от арабски учени и през XII–XIII век са преведени обратно на европейските езици. Те са сред най-ранните географски трудове, в които местата са посочени с координати в градуси и минути.
По думите на Овчаров съвременните технологии вече позволяват тези координати да бъдат преобразувани към днешната географска система. Така градът, посочен от Птолемей, се оказва в централната част на Родопите, близо до средното течение на Арда.
Археологът уточнява, че думата „пергам“ има предгръцки произход и означава укрепление. Според него терминът е навлязъл и в тракийския език, като смисълът му е близък до „крепост“, „кале“ или „хисар“. Това е и причината сходното име да се среща на повече от едно място, включително в Мала Азия.
Нови находки от последния сезон
Четиримесечният археологически сезон на Перперикон приключи с откриването на два реликвария. Единият вече е отворен и върху него има изображение на Богородица. Той се свързва с епохата на цар Самуил и пази мощи на светци и късчета от Честния кръст.
Вторият реликварий все още се обработва от реставратори и химици. Очакването е той да бъде отворен през втората половина на ноември. Едва тогава ще може да се установи дали съдържа частица от Светия кръст или мощи на светец.
Сред античните находки е статуетка на Зевс от III век. От същия период са и част от кръглите мавзолеи, открити в Южния квартал, известен като Ареа Сакра. До момента там са проучени 12 мавзолея на заможни граждани, датирани между III и VI век.
В комплекса е открита и 40-метрова базилика от края на V и началото на VI век. Проф. Овчаров я определя като най-голямата християнска църква в Източните Родопи. По думите му храмът бележи апогея на християнството в Перперикон.
През годината археологическият обект е посетен от около 60 000 души, като повечето туристи са чужденци. За Овчаров най-значимата част от последните проучвания е Ареа Сакра, която той определя като уникална заради съчетанието от храмове, мавзолеи и други следи от живота на древния град.
Източници: btvnovinite.bg
