На централния площад в Скопие цар Самуил седи върху мраморен трон. Паметникът е поставен през юни 2011 г. като част от проекта „Скопие 2014“ – знак, че за официалната историческа политика в Северна Македония владетелят е част от националния разказ за средновековното минало на страната. В България същият владетел е почитан като един от последните големи царе на Първото българско царство.
Това различие не е спор за самото съществуване на Самуил, а за държавата и историческата общност, към които трябва да бъде отнесен. Средновековните източници го свързват с българската царска власт, докато в Скопие преобладава представянето му като владетел на „македонска средновековна държава“, чийто център се е намирал около Охрид и Преспа.
Царят, който продължава войната с Византия
Самуил е един от четиримата синове на комит Никола. След завладяването на Преслав от Византия през 971 г. братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил продължават съпротивата в западните земи на България. Постепенно Самуил се превръща в главния военен и политически лидер, а след смъртта на цар Роман през 997 г. приема царската корона.
Владетелят изгражда центрове на властта си около Охрид и Преспа и води продължителна война с император Василий II. Самуиловата държава обхваща значителни части от Балканите, а армията му многократно предприема походи срещу византийски територии. През 1014 г. обаче Василий II нанася решаващо поражение на българите при Ключ в Беласишкия проход.
Византийските разкази за ослепяването на пленените български войници превръщат битката в един от най-трагичните епизоди в средновековната история на региона. Самуил умира на 6 октомври 1014 г., няколко месеца след поражението. Според традиционния разказ причината е сърдечен удар, предизвикан от гледката на ослепените му войници, но подробностите за смъртта му идват от средновековни хроники и не могат да бъдат проверени по съвременен медицински начин.
Как Самуил е представян в Скопие
В историографията на Северна Македония Самуил е включван в разказа за отделна средновековна македонска държавност. Паметникът му в Скопие е най-видимият символ на това разбиране. Македонският научен и обществен разказ поставя акцент върху Охрид и Преспа като политически центрове и върху факта, че основните събития от неговото управление се развиват на територията на днешна Северна Македония.
Българската позиция е различна: Самуил е цар на България, а Охридската и Преспанската област са част от държавата, която продължава традицията на Първото българско царство. През 2019 г. двете държави все пак приемат Самуил за личност от общата си история. По-късно Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия препоръчва той да бъде честван като владетел на голяма средновековна държава, която основната част от съвременната историческа наука определя като Българско царство.
„Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която основната част на съвременната историческа наука определя като Българско царство“, се посочва в препоръката на комисията.Защо костите му са в Гърция
През 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос проучва базиликата „Свети Ахилиос“ на остров в Малкото Преспанско езеро, днес на територията на Гърция. В южната част на храма са открити четири богати погребения. Един от скелетите е свързан с цар Самуил заради мястото на гроба, скъпата златотъкана тъкан, останките от ризница, възрастта на погребания и старата фрактура на лявата ръка.
Това е научна идентификация, но не и абсолютна генетична доказаност. Историкът Георги Николов отбелязва пред БНР, че останките не са потвърдени чрез завършен ДНК анализ. Затова в професионален текст е по-точно да се говори за „предполагаемите останки на Самуил“, а не за напълно доказани останки.
След археологическото проучване костите са пренесени в Солун и днес се съхраняват в Музея на византийската култура. Гръцкият археолог Муцопулос публично е подкрепял връщането им в България и е свързвал въпроса с възможна размяна на религиозни ръкописи, които България пази, за оригинали, претендирани от гръцка страна.
През 2025 г. обаче българското Министерство на културата заявява, че не разполага с официални данни за водени междудържавни преговори за връщането на останките. Така гробът на Самуил остана на остров „Свети Ахилиос“, предполагаемите му кости - в Солун, а образът му продължи да бъде едновременно български, македонски и балкански предмет на памет и спор.
На 29 септември 2026 г. правителството обяви постигнатото споразумение за предаването на тленните останки. То ще стане на 3 октомври в Музея на византийската култура в Солун, след което останките ще бъдат транспортирани до България.
Предвижда се заедно с тях да бъдат предадени и други останки и саркофази, свързвани с царското семейство.
Източници: БНТ, БНР, National Geographic България
