На 27 май 1840 година умира Николо Паганини - една от най-енигматичните фигури в историята на музиката. Животът и смъртта му са обгърнати в митове, които той самият често е поддържал.
Паганини е притежавал уникални физически черти, които са плашели и същевременно впечатлявали публиката.
Бил е изключително слаб, блед, с дълги, силно подвижни пръсти. Днес учените предполагат, че е страдал от генетични заболявания като синдром на Марфан или синдром на Елерс-Данлос, които са му осигурявали необичайна гъвкавост на ставите. Концертирал е облечен изцяло в черно. Движенията му на сцената са били конвулсивни и ексцентрични.
Често е пристигал на концерти в черна карета, теглена от черни коне, което е засилвало зловещия му имидж. Слуховете за свръхестествения произход на неговия талант са го съпътствали през целия му зрял живот. Публиката и критиците не можели да си обяснят неговата невиждана дотогава виртуозност и бързина на свирене. Това ражда легендата, че е продал душата си на Дявола в замяна на гениалността си.
Някои зрители са твърдели, че по време на концерти виждат Сатаната да стои зад гърба му и да движи ръката му с лъка. Паганини често е свирел на цигулка със скъсани три струни, изпълнявайки сложни произведения само на една (струна Сол), което е изглеждало невъзможно за епохата.
Здравето на музиканта е било силно разклатено през втората половина от живота му. Страдал от сифилис, туберкулоза и хронични проблеми с храносмилането. Лекували са сифилиса му с живак, което е довело до тежко хронично отравяне, загуба на зъбите и разпадане на челюстта. В края на живота си напълно губи гласа си заради туберкулоза на ларинкса и е комуникирал само чрез бележки или чрез сина си Ахил, който е четял по устните му.
Смъртта му в Ница поставя началото на дългогодишна съдебна и религиозна драма. Преди смъртта си Паганини отпраща свещеника, вероятно вярвайки, че няма да умре толкова скоро. Поради това и заради слуховете за връзка с Дявола, Католическата църква отказва да го погребе в осветена земя. Трупът на музиканта е бил балсамиран, но е останал непогребан в продължение на десетилетия. Местели го на различни места – мазета, изоставени фабрики и частни имоти.
Едва през 1876 г. (36 години след смъртта му), след дълги борби на неговия син, папата разрешава тялото да бъде погребано в християнско гробище в Парма, Италия.
