Днес се навършват 13 години от смъртта на Тодор Колев – един от най-обичаните български актьори, певци и телевизионни водещи, оставил трайна следа в културната памет на България. Макар времето да отдалечава датите, споменът за него остава жив – в репликите, които още се цитират, в песните, които продължават да звучат по радиото, и в усмивките на няколко поколения зрители.
Тодор Колев беше артист от рядък мащаб – комедиен талант с драматична дълбочина, певец с разпознаваем тембър и сценично присъствие, което не можеше да бъде подминато. Той умееше да разсмива без да опростява, да критикува без да поучава и да говори за сериозните теми през хумора – качество, което го направи особено ценен в различни обществени периоди.
Кариерата му обхваща театър, кино, телевизия и музика. Ролите му на сцената и екрана показват широк диапазон – от чиста комедия до социална сатира и психологическа драма. За мнозина той остава лицето на интелигентния български хумор – онзи, който не разчита единствено на смешното, а носи и тъга, и ирония, и човешка топлота.
Песните му също са неразделна част от наследството му. Те не бяха просто музикални изпълнения, а малки разкази – с характер, с позиция и с онази особена усмивка „през сълзи“, която се превърна в негова запазена марка. Днес те продължават да се слушат не само от хората, които са го гледали на живо, но и от млади слушатели, откриващи го чрез архиви и интернет.
„Свободата е като хляба – всеки ден трябва да си я месиш сам.“
„Хуморът е сериозна работа. Който не го разбира, се смее най-малко.“
„Най-страшното за един артист е не критиката, а безразличието.“
„Човек може да преживее всичко, стига да не губи способността си да се смее на себе си.“
„Сцената е място, където истината може да мине дегизирана като шега.“
„Аз не искам да бъда звезда. Искам да бъда човек, когото хората помнят с усмивка.“
Но може би най-голямото му постижение беше способността му да бъде едновременно народен и изискан артист. Той говореше на широката публика, без да подценява интелекта ѝ. Именно затова и след повече от десетилетие отсъствие Тодор Колев остава актуален – защото темите, които засягаше, и човешките слабости, които осмиваше, не са изчезнали.
