Маргарита Бойчева е дългогодишен сценарист на тв продукции за култура, ПР мениджър и журналист. Дебютира в пълнометражното документално кино с „Потопът и вкаменената гора“, продукция на Доли Медиа Студио с подкрепата на Националния филмов център. Филмът ще има своята премиера на 17 ноември в рамките на фестивала Киномания
– Филмът звучи като научна приказка – “Потопът и вкаменената гора”. Какво стои зад това заглавие?
– Това е история, в която науката и легендата се срещат. Според изследванията Черно море е било някога сладководно езеро. Преди около 7–8 хиляди години се случва катастрофално събитие – Средиземно море нахлува през Босфора и залива огромни територии суша. Именно тогава една древна гора край Созопол потъва и остава запечатана под утайки. С времето дърветата се вкаменяват и днес ние виждаме това чудо – жив спомен от Потопа, превърнат в камък. Откриването на гората се случва през 60-те години на миналия век и до днес се изследва с различен интензитет.
– Звучи като нещо митично. Но филмът е реален, научен проект. Кое е най-удивителното за Вас като автор?
– Удивителното е, че това не е филм за миналото, а за живата наука днес. Проследяваме как екип от български учени – геолози, биолози, археолози и ботаници – буквално картографират морското дъно, изследват вкаменената дървесина, анализират проби, датират процесите. Техният ентусиазъм е заразителен – това са хора, които създават открития с български средства и с огромна отдаденост.
– Кое прави българската вкаменена гора толкова уникална в световен мащаб?
– Има само един друг известен случай на подводна гора – в Мексиканския залив, но там дърветата не са вкаменени, а само запазени без достъп на кислород. Нашата е различна – тук дървесината е напълно минерализирана. Това означава, че е преминала през процес на фосилизация и се е превърнала в камък, запазвайки своята форма. Според учените възрастта ѝ достига много назад във времето. Това я прави уникална не само за Черно море, а и за целия свят.
– В сценария има силен фокус върху различните научни гледни точки. Какви са те?
– Да, ние показваме как различни науки се преплитат. Геолозите проследяват структурата на пластовете и промените в морското дъно. Биолозите откриват, че около вкаменената гора живеят редки видове – като зелен рак, който дълго се е смятал за изчезнал. Археолозите виждат следи от потопени праисторически селища наоколо, което показва, че гората е била в близост до населени места, а ботаниците успяват да определят, че това са останки от топлолюбиви субтропични дървета, подобни на днешния блатен кипарис. Всеки от тези аспекти добавя нов пласт към загадката.
– Това звучи като голямо научно приключение. Какво беше най-трудното по време на работата?
– Да убедим хората, че това не е „сух“ научен филм. Истината е, че това е филм за човека, за неговата жажда да разбира. Заснехме учените на терен, в реална работна среда – на борда, под водата, в лабораторията. Те не са герои от бюрата си, а изследователи, които рискуват и мечтаят. За мен като сценарист това беше ключово – да покажем емоцията на науката, не само нейните факти. Тук добавям и сложността на подводната научна работа, но и на подводното снимане. Черно море е сложно море, то трудно допуска хора до тайните си. Гората е на 16-18 до 25 м. нехомогенна дълбочина, където морето невинаги е дружелюбно.
– Какво е значението на тази вкаменена гора за региона и за българското Черноморие днес?
– Огромно. Това е откритие, което може да се превърне в научен, образователен и туристически символ на Южното Черноморие. Гората е не само природен феномен, но и културен ресурс – нещо, което може да обедини хората около идеята за знание и опазване. За мен е много важно държавата и местните власти да осъзнаят, че това е обект, който трябва да бъде официално защитен. Ако бъде обявен за природна забележителност, той ще привлече внимание и на учени, и на туристи, но най-вече ще бъде съхранен за следващите поколения.
– Какво ще види публиката на Киномания?
– Един филм, който прилича повече на пътешествие, отколкото на урок. Ще се потопят в света под водата, ще видят истински кадри от дъното край Созопол, 3D реконструкции на древната суша и автентичните лица на хората, които изследват това чудо.
– Какво бихте искали хората да запомнят след прожекцията?
– Че българските учени въпреки оскъдните финансови средства правят наука на световно ниво. Че имаме море, което пази не само красота, но и памет за Земята. И че всяка вкаменена гора започва с един жив човек, който има смелостта да се гмурне по-дълбоко. А ако след този филм има и едно дете, което сме запалили да мечтае да бъде ръководител на екипа от следващото поколение български учени, значи сме си свършили работата.
– И последно – ако трябва да опишете филма с едно изречение?
– „Потопът и вкаменената гора“ е разказ за това, че чудесата не изчезват – просто понякога потъват, докато някой не ги потърси отново.
