Творческият път на Георги Фридрих Хендел (1685-1759) започва в Хамбург, град, който по това време е нещо като „касичката на цяла Германия”, пълна със злато. Търговци и мореплаватели от цял свят, възраждат приказното великолепие не само на Хамбург, но и на древните градове от Ханзата. Под сянката на благополучието процъфтява и изкуството: в Хамбург е основана първата немска опера с музикален ръководител германеца, маестро Кайзер. В цяла Германия време се сформират оперни трупи, но се управляват само от италиански диригенти и импресарии. Така те затварят пътя на немските си колеги. А възхищението от всичко италианско то това време придобива такива небивали размери, че мнозина млади немски музиканти дори приемат италиански имена, повярвали, че само така ще осигурят бъдещето си. (Например Франц Рьослер става Франческо Розети.) А и в Австрия, Виенската опера също се управлява от италианци, при това от десетилетия. Същата ситуация е в Мюнхенската опера и в Дрезден също завладени от италианците Бонтемпи и Лоти, които прогонват изключителния немски музикант Йохан Адолф Хасе. Интересно е, че в столицата на Прусия, Берлин, музикалният живот се ръководи от Маестро Граун, който е бил протеже на Фридрих Велики, а от историята на музиката знаем, че той и бил музикално надарен и образован, обичал много да композира музика и да свири на флейта. Първенството сред немските музиканти от епохата, обаче несъмнено е принадлежало на Кайзер, мъж със силен, властен характер. Той умело ръководел огромния по това време музикален театър на Хамбург като наред с хитовите италиански опери, които търсела публиката, представял и своите музикално- сценични опуси. А музикантите просто го боготворели. Младият и амбициозен Хендел присъствал на всяко негово представление. Упорито усвоявал всичко, което можел да се научи от опитния Кайзер, и когато най- сетне усетил, че ще има достатъчно сили да твори за сцената в различен от традицията, напълно нов за онова време стил, създал първата си опера "Алмира".
Дебютът на младия „саксонец от Хале”, както са го наричали мнозина от неговите съвременници, наистина предизвикал истинска сензация: публиката веднага започна да иска нови опери „този даровит наш млад германец Хендел”. Старият Кайзер, вместо да го подкрепи и насърчи след големия успех, не скрил завистта си и веднага се заловил да напише опера по същото либрето. Просто не могъл да се примири с появата на „новата звезда”. който преди това царуваше върховно в операта, изобщо не беше доволен от появата на нова звезда. Премиерата на новата „Алмира” била обявена, но…дуелът не се състоял. Пожар поразил сградата на Хамбургската опера. Съперничеството не се състояло. В този момент Хендел получава покана от херцога на Медичи да го посети в Италия.
В Италия младият германски маестро бил посрещнат с поредица от нови и вълнуващи преживявания. Започнал интензивно да изучава произведенията на неаполитанските майстори: Алесандро Скарлати, Алесандро Страдела и Дуранте. Влюбил се в италианската опера За първи път представил там своя творба „Родриго“, при това в прекрасната Флоренция, родния град на операта. Новината за „яростния саксонец“ скоро се разпространява из цяла Италия. Където и да отидел, успехът на „Родриго“ вече бил известен на всички. Артистите от Академията Аркадия го посрещнали в Рим с буря от овации. А там са били вече прочутите Арканжело Корели, Доменико Скарлати (сина на неаполитанския маестро Алесандро Скарлати), Паскуини и Бенедето Марчело.
Хендел потънал в света на италианската музика. Бил направо запленен от нейната хармония и фраза. Всичко това както виждаме, се появило по-късно като елементи, декорации, ажурна корниза, мозайки на грандиозната сграда на бъдещите му велики творби. И още тогава той си поставил една смела цел – да победи италианците на собствената им територия: на оперната сцена. Той предложи своята „Агрипина” на Венеция, на същата, която дотогава бил под властта на шедьоврите на Алесандро Скарлати. И успял! Новината за триумфа на Хендел достигнала до Германия. Получил покана в двора на херцога на Хановер, която приел, но там бил за кратко и скоро поискал отпуск, за да замине по покана на английския крал за Лондон, град, в който го заинтригувал интересния и богат музикален живот.
През 1720 г. Хендел се установява в Лондон. На 35 години той вече навлиза в зрялата си творческа възраст и енергично се отдава на многостранна дейност: композиторска, организаторска, изпълнителска, дори и административна. По това време композиторът е „с исполински ръст, широкоплещест, с големи длани, големи нозе, огромни ръце от лакътя до китката и огромни бедра… Движи се, разкрачвайки нозете си като арка, с тежка походка и като се олюлява, върви изпъчен, с отметната назад глава под широка бяла перука, къдриците на която падат тежко по раменете му. Има продълговато конско лице, което с годините и от натрупаните тлъстини се отпуска, двойни бузи, тройна брадичка, месест, голям, прав нос, червени дълги уши. Той гледа право в лицето със смеещо се пламъче в смелия поглед, с насмешлива гънка в ъгъла на голямата уста с тънки устни”. Абсолютно „в тон” с телосложението на тази „огромна мечка” са несъкрушимият характер, непреклонната воля и гордостта му.
Англия станала неговата втора родина. След Хале, Хамбург, Флоренция, Рим, Неапол, Венеция изглежда, че в града на Темза, Хендел най-накрая намерил тихо пристанище. Но скоро самият той се убедил, че като човек на борбата, не е бил предопределен да живее спокойно. В Лондон срещнал могъщ съперник. Доста известният на времето италиански композитор Бонончини бил вече на почит в Лондон. Бонончини принадлежал към кръга на болонските музиканти бил ученик на Джовани Батиста Колона. Обществената подкрепа за Бонончини не била случайна, а резултат от интригите на английската аристокрация. Дразнейки Хендел, любимецът на краля, тя искала да подразни самия монарх. Но Хендел, след дълга, упорита борба, все пак, принудил италианеца да се откаже от позицията си и да напусне Лондон. Скоро обаче театърът "Хаймаркет" изпаднал в още по-голяма опасност. В този театър Хендел съчетавал в едно лице "домашен" кралски композитор, режисьор, диригент, режисьор, драматург и учител по пеене. На едно представление две примадони направо се сбили на сцената заради предстоящата премиера. Скандалът придобил такива размери, че по този повод известният английски композитор Джон Гей и поетът Джордж Пепуш съчинили своята, станала по- късно прочута в цял свят остра политическа сатира под името „Просяшка опера”.
На Хендел никога не му липсвали врагове и съперници. Друг ученик на болонската школа, Лодовико Ариости, застанал срещу него, а след него и двама от най-популярните композитори в Европа, Никола Порпора и Йохан Хасе. Хендел не се огънал пред тях. Нещо повече, борбата го закалила. Точно тогава сътворил прекрасната си опера "Ацис и Галатея" (по английски текст; останалите му произведения са написани на италиански стихове) , а веднага след нея и операта "Естер". Два пъти обиколил надлъж и нашир цяла Италия: със събрана от него трупа от млади и даровити италиански певци решил да впечатли лондончаните. И в същото време почти всеки месец сътворявал нова опера: "Юлий Цезар", "Тамерлан", "Роделинда", "Ксеркс", "Аталанта", "Берениче" и още около четиридесет други
Но накрая всички титанични усилия на Хендел се оказали напразни. Влиятелни аристократи, играещи разни нечисти политическа игри или дори просто от скука, водещи от интригантската си природа, се заели с нещо наистина нечисто: да организират преследването на композитора и да го прогонят от Англия. И, разбира се, се оказали по-силни от него. След години на изтощителни битки, след като загубил и последната от тях, битката, Хендел напуснал театъра "Хаймаркет", отстъпвайки място на съперниците си Никола Порпора и Йохан Адолф Хасе. През 1737 г. напускал Англия и заминал за Германия. За известно време изчезнал от погледа на преследвачите си.
В Англия Хендел не влязъл в света на английската музика, но скоро проявил интерес към френската. Той всъщност, бил доста любознателен по природа и се интересувал от всичко ново. А по онова време френската опера започнала да набира сили.
Операта в Париж бил открита в Пале Роял в събота, 2 март 1647 г. с премиера на „Орфей” от великия Клаудио Мотеверди, т.н. „Орфей от Кремона” / истинският баща на операта/. Диригент бил италианецът Луиджи Роси, композиторът, ученик на автора. Вярно е, че Луиджи Роси, по молба на своя учител, всесилния кардинал Мазарини, който е обожавал помпозността, и не на последно място по молба на френската аристокрация, значително променил характера на либретото. Това не се приело от парижката публика и френските музиканти и театрали. Роси бил принуден да напусне страната, а неговото място заел младият французин Жан Батист Люли, един от бъдещите класици на френската школа. Хендел бил силно впечатлен от това събитие. И макар да е мислел да скъса окончателно с Лондон, заради обидата, което преди това понесъл тежко, решил да се върне отново на бойното поле! По онова време в Лондон политическият и общественият климат се променил доста. Италианската опера вече не била на такава почит. Много от артистите и музикантите напуснали страната. Сценичните продукции намалели чувствително. Появило се нещо като неофициална цензура. Кралският двор не подкрепял така жанра. Хендел се заловил за работата си като композитор с яростно усърдие и оставил сцената. Посветил силите си изцяло на кантатно- ораториалната и оркестровата музика. По- късно, след смъртта му, англичаните ще го обявят официално за свой, английски композитор. Всъщност, те никога не са имали музикант от неговата класа…
Неговата разтревожена душа разкрила своята най-съкровена, най-автентична същност: като силен гръм в гигантските шедьоври на Хендел: ораториите „Саул”, „Израел в Египет” и „Месия”. В тях той провъзгласява велики хуманистични идеали, възпява героизма на народоосвободителните борби. Макар и с библейски сюжет, неговите оратории са напълно светски и общочовешки по дух и съдържание. Героите от ораториите са реалистични, майсторски изваяни образи. Често пъти герои са цели народи, показани в даден момент от тяхната история. Англичаните познавали добре библията и затова сюжетите на Хенделовите оратории са им близки. Като осъвременява съдържанието на ораториите и характера на героите, като им придава граждански смисъл и социален елемент, те стават още по-разбираеми за английския народ. В това се крие и загадката на големия им успех и популярност
Би било грешка да се предположи, че създателят на тези грандиозни, вълнуващи, чудотворни оратории най-накрая се е отървал от враговете си. Не! Борбата продължила, но Хендел вече не беше разтревожен от действията на своите коварни и завистливи съперници. Може определено да се каже, че именно в този период цял поток от шедьоври буквално се изсипал изпод перото му. След 1743, когато съчинил ораторията "Dettingen Thedeum", чийто успех отекнал силно, той създал: "Самсон", "Балтасар", "Херкулес" и "Юда Макавей", наистина поредица от брилянтни, уникални примери - образци за оратория и в същото време и за вълнуващи музикални драми. Като оперен автор, пред комедията той предпочита трагедията, която е по-близо до неговия натюрел като артист и музикант. Хендел полага усилия, за да изглади в преде лите на италианската опера серия (от чиито образци се учи) разрива между музикалното и драматичното действие и да избегне концертната разпокъсаност на соловата опера. В много отношения той постига това с необикновено за италианските опери широко развитие на оркестровите партии. Наситеното оркестрово звучене в бароковите опери на Хендел е една от особеностите, издаваща немския музикант, родения майстор на инструменталната и оркестровата музика.
"Саксонецът от Хале" сякаш държал в ръката си не диригентска палка, а страховит меч: след ожесточена битка всичките му врагове били вече захвърлени хвърлени в праха. Но скоро дошла и катастрофата! На почти седемдесетгодишна възраст Хендел претърпял ужасен, тежък удар: изгубил напълно зрението си. Бил опериран от същия лекар, който се опитал да помогне и на Бах, при това също така неуспешно. Вече сляп, той завършил последния си, зашеметяващ шедьовър - ораторията "Йефта". В нея звучат всички възможни трагични тонове от здрача на живота.
В продължение на осем години слепият, безпомощен композитор живял в ужасни мъки. Понякога се опитвал да разкаже за мъките си с помощта на звънящите тръби на органа. И всеки път хората слушали как слепият Самсон разтърсвал решетките на затвора си.
Бавно издигащият се пламък на живота угаснал. На 14 април 1759 г. клепачите на гения се затворили завинаги. Оттогава са изминали 266 години. И Англия, и Германия сега го смятат за свой собствен композитор.
Но гениалните му опуси прекрачиха тези години: те са скъпо притежание на цялото човечество!
+++
П.П, ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ, У НАС ХЕНДЕЛ е познат само с великолепните си си „кончерти- гроси”, малка част от величествените си оратории и концерти за орган, любимите прелестни сюити „Фоейрверкмюзик” и „Музика на водата” и още някои свои опуси. Но той е преди всичко оперен автор, а досега нито една от 46-те му прекрасни творби за сцената, с изключение на „Ксеркс” /поставена от Михаил Лефтеров и Стефка Атанасова през 1972 със студенти в Музикалната академия в София/, още не е представена у нас. А имаме 6 първокласни оперни театри. Дори и най- прочутите: „Ацис и Галатея”, „Тамерлан”, „Орландо”, „Ецио”, „Агрипина” „Ариоданте”, „Юлий Цезар”, , „Радамисто”, „Ариадна”! А те са настина прекрасни!
Мраморната надгробна статуя на Хендел от френския скулптор Луи Франсоа Рубийак в Уестминстърското абатство, Лондон:
Когато е живял в Англия Хендел прекарва много време в Абатството, тъй като за това място са написани и изпълнявани много негови оратории. Надявал се е да бъде погребан именно в него, както става ясно от неговото завещание, малко преди смъртта му през 1759 година.
