Пол Даниел „Ейс“ Фрели, съосновател и водещ китарист на легендарната рок група Kiss и член на Залата на славата на рокендрола, почина на 74 години след наранявания, получени при падане миналия месец, съобщиха от семейството му според изявление на семейството му, предаде variety.com.
„Напълно сме съкрушени. В последните му мигове, когато напускаше този свят, имахме късмета да го обградим с любящи, грижовни, мирни думи, мисли, молитви и намерения. Ценим всичките ни най-хубави спомени, смеха му силните му страни и добротата, които той даряваше на другите. Мащабът на загубата му е с епични размери и е отвъд разбирането. Паметта за Ейс ще продължи да живее вечно!“
Дългогодишните му колеги от групата, Пол Стенли и Джийн Симънс от Kiss, написаха в изявление: „Съкрушени сме от кончината на Ейс Фрели. Той беше важен и незаменим рок войник по време на някои от най-формиращите основополагащи глави на групата и нейната история. Той е и винаги ще бъде част от наследството на Kiss. Мислите ни са с Жанет, Моник и всички, които го обичаха, включително нашите фенове по целия свят.“
Въпреки че Kiss, които се изявяваха с театрален грим и костюми, получиха малко уважение от музикалните критици и рок интелигенцията, тяхното въздействие и влияние върху поколение музиканти и фенове е огромно и трайно. Песните на групата в много отношения бяха врата към техните концерти и невероятна мистика: В епоха, предшестваща MTV, техните изпълнения бяха почти изключително визуални и преживяващи, с експлозии, огнедишащи, бълващи дим китари и фойерверки. И все пак мистиката на Kiss беше ключова: лицата на членовете на групата не бяха разкрити повече от десетилетие, като по това време Фрели и барабанистът Питър Крис напуснаха групата. Фрели беше известен като „Космическия ас“ и култивираше неземен имидж.
Фрели се присъедини към съоснователите Пол Стенли, Джийн Симънс и Питър Крис в края на 1972 г. и остана с групата през най-значимите им епохи: Той напусна през 1982 г. за солова кариера, но се присъедини отново, когато оригиналната група се събра пак през 1996 г. за изключително доходоносно турне и остана до 2002 г. През годините той работи като солов изпълнител с групата си Frehley’s Comet и под собственото си име; През 1978 г., когато и четиримата членове на Kiss издават едновременно солови албуми, много фенове смятат, че този на Фрели, който включва неговия хитов кавър на песента „New York Groove“, е най-добрият.
Пол Даниел Фрели е роден в музикално семейство в квартал Бронкс в Ню Йорк и получава електрическа китара като коледен подарък през 1964 г. Той никога не е вземал уроци, а основните му вдъхновители са Джими Хендрикс, Бъди Гай, Джеф Бек, Ролинг Стоунс, Лед Цепелин и The Who. Започва да свири в групи като тийнейджър и получава прякора си от приятели заради способността си да урежда срещи с момичета.
Той напуска гимназията, след като една от групите му, Cathedral, започва да печели пари, но по-късно се връща и получава диплома си. Продължава да свири и до 1971 г. една от групите му, Molimo, подписва с RCA Records и записва няколко неиздавани песни за лейбъла.
Но в края на следващата година приятел забелязва реклама във Village Voice, която се оказва за позицията на соло китара в зараждащата се група Kiss. Известно е, че Фрели отива на прослушването в Манхатън, носейки една червена и една оранжева маратонка. Стенли, Симънс и Крис са ужасени от външния му вид, но достатъчно впечатлени от пламенното му свирене на соло китара и той е поканен да се присъедини няколко седмици по-късно. Групата, предшествана от формацията на Стенли и Симънс - Wicked Lester, се нарича Kiss през януари 1973 г. и скоро, вдъхновени от New York Dolls и Алис Купър, започват да боядисват лицата си и да носят скандални костюми за концертите си.
Kiss устояват на цинизма и липсата на интерес от снобската музикална сцена в Ню Йорк в ранните си месеци - Фрели работи като таксиметров шофьор, за да плаща сметките - но, което е от решаващо значение, се обединяват с мениджъра Бил Окойн през септември 1973 г., който започва да крои пътя на групата към славата с членовете на групата.
Групата издава едноименния си дебютен албум през февруари на следващата година, който включва някои бъдещи фаворити като „Firehouse“, „Black Diamond“ и композицията на Фрели „Cold Gin“, но този албум и последвалите го „Hotter Than Hell“ и „Dressed to Kill“ бяха само незначителни успехи.
Концертният концерт от 1975 г., „Kiss Alive!“, воден от свръхзаредена версия на песента „Rock and Roll All Night“, съчетан със запомнящи се телевизионни участия и бизнес нюхът на Окойн, издигна групата до суперзвезден статус. Основната им аудитория бяха тийнейджъри, които бяха възхитени от смутените реакции на родителите си към тази шумна и силно гримирана група „изроди“. Рисуваните лица на групата скоро започнаха да се появяват върху дънкови якета в Съединените щати, а емблематичното им лого – с чифт мълниеносни „S“, откраднати от ерата на Зиги Стардъст на Дейвид Бауи – върху хиляди тетрадки от гимназията.
Групата се свързва с продуцента на Алис Купър и Лу Рийд Боб Езрин за жизненоважния следващ студиен албум „Destroyer“, който се превръща в най-голямото им издание до момента. Сложната продукция на Езрин (и стратегическото използване на сесийни музиканти) дава тласък на класики като „Detroit Rock City“ и „Shout It Out Loud“, а групата последва примера на Купър, като включва чувствителната (и противоречаща на имиджа) балада „Beth“, която е написана и изпята в съавторство от Крис. Песента бързо се превърна в най-големия хит на групата до момента.
„Destroyer“ и все по-сложните концертни продукции на групата (да не говорим за изобилието и добре предлаганите стоки, които се разрастват и включват всичко бързо ги превръщат в една от най-големите рок групи в света.
В бърза последователност последваха още два студийни албума, „Rock and Roll Over“ и „Love Gun“, като последният включва първия вокал на Фрели в „Shock Me“ (вдъхновен от токов удар по време на концерт във Флорида). Друг албум на живо, „Alive II“, е издаден през есента на 1977 г. и включва страна от студийни записи, включително втория вокал на Фрели, „Rocket Ride“.
Анонимността на групата е голяма част от нейната привлекателност. „На сцената съм Ейс Фрели, а извън сцената съм хлапе от Бронкс“, каза Фрели пред Rolling Stone през 1977 г. „Смятам се за късметлия по някакъв начин. Мик Джагър винаги ще си остане Мик Джагър, но мога да сваля грима си и да знам кой съм.“
Въпреки това, високомерието започна да се надига, не на последно място под формата на четирите солови албума, които групата издаде едновременно през септември 1978 г. Изненадващо – като се има предвид ролята на Стенли като вокалист на Kiss и звездния състав, който Симънс събра за албума си – албумът на Фрели беше широко оценен от феновете за най-добрия от групата. Той свири на редица инструменти в албума, написва или е съавтор на повечето от песните му и е акомпаниран от някои топ нюйоркски сесийни музиканти – включително барабаниста Антон Фиг и басиста Уил Лий, и двамата от които по-късно ще се присъединят към хаус групата за късното телевизионно шоу на Дейвид Летърман – и продукция на ветерана на Hendrix/Led Zeppelin/Kiss Еди Крамър. Албумът включва и изненадващ хит сингъл в кавър версия на композицията на Род Арджънт „New York Groove“.
Kiss се завръщат през 1979 г. с албума „Dynasty“ и хита с диско влияние „I Was Made for Loving You“, но негативната реакция отдавна е започнала - и всяко възприемане на диско от рок група се смята за светотатство от повечето фенове на групата. Крис и Фрели също имат проблеми с музикалната насока на групата и, не на последно място, със злоупотребата с вещества, което води до напускането и на двамата, съответно през 1980 г. и 1982 г., въпреки че Стенли и Симънс продължават пътя на групата с други музиканти.
Злоупотребата на Фрели с наркотици и алкохол се влошава и през май 1983 г. той е арестуван след преследване с висока скорост по Bronx River Parkway в неговия DeLorean от 1981 г. Той е обвинен в шофиране в нетрезво състояние, безразсъдно шофиране и напускане на местопроизшествието, след като удря четири коли по време на инцидента (за щастие без наранявания). Прекара две седмици в болнично отделение за детоксикация и е задължен да посещава срещи на Анонимни алкохолици.
Той сформира соловата си група Frehley’s Comet и в крайна сметка подписа договор с хеви метъл гиганта Megaforce Records, издавайки силен албум (съпродуциран от Крамер) през лятото на 1987 г. Албумът включва сътрудничество в писането на песни с барабаниста на Kiss Ерик Кар и автора на „Wild Thing“ Чип Тейлър, както и песен за ареста му, наречена „Rock Soldiers“, в която се пее: „Извиках: „Аз съм непобедим“ / Казах, че съм високо над закона / Но единственото ми удоволствие беше просто лъжа / И сега се радвам, че видях.“ Издаден по време на комерсиалния разцвет на хеви метъла, албумът получава златен сертификат и дава нов старт на кариерата на Фрели, включваща турнетата с Iron Maiden и Alice Cooper. Налягат го финансови проблеми, а трезвеността му не трае дълго. Групата продължава още няколко години, преди Фрели да се откаже от името и да работи като солов изпълнител.
През 1996 г. той и Крис се завръщат в Kiss за голямо турне, а групата записва студийния албум „Psycho Circus“, въпреки че Фрели допринася само с една песен и минимално инструментално изпълнение. През следващите години отново събралите се Kiss продължават с турнета, организирайки първото си „Прощално турне“ през 2001 г. (Стенли и Симънс завършиха очевидно последното прощално турне на Kiss през декември 2023 г.), а Фрели напусна през 2002 г.
Снимка: Фейсбук
Той продължи самостоятелната си работа, издавайки пет албума между 2009 и 2024 г., работейки с музиканти като китариста на Guns N' Roses Слаш, Майк МакКрийди от Pearl Jam, Робин Зандър от Cheap Trick и дори Стенли и Симънс. Най-новият му албум, „10 000 волта“, е издаден през 2024 г.
Фрели издава автобиография, озаглавена „Без съжаления – рокендрол мемоари“, през 2011 г. и е въведен в Залата на славата на рокендрола като член на Kiss през 2014 г. Според Стенли и Симънс, той е бил поканен да се присъедини към Kiss за бисове по време на последното турне, но е отказал, въпреки че Фрели оспорва тези твърдения.
„Никога не съм си поставял ниски цели“, пише той в автобиографията си. „Винаги съм вярвал, че повечето хора са съсипани от ограниченията, които си поставят.“
Фрели оставя съпругата си Жанет, дъщеря си Моник, брат си Чарлз, сестра си Нанси Салвнер, племенниците си Сансере Фрели, Джули Салвнер, Скай Фрели и Андрю Салвнер, снаха си Мишелан и зет си Рон Салвнер.
