В периода от 17 до 23 септември 2025 г. в акваторията край нос Киллик, в близост до село Близнаци, община Аврен, се проведоха подводни археологически проучвания под ръководството на проф. д-р Иван Христов. В експедицията участваха водолази от Националния исторически музей, служители на Националната служба за охрана, както и доброволци и приятели на музея.
Изследванията обхванаха малкия залив южно от нос Киллик — зона, която е сред най-слабо проучените под вода участъци от северното българско Черноморие. Първоначалните проучвания, проведени през 2023 г., доведоха до откриването на редица ценни находки, свързани с древното корабоплаване в Западния Понт: амфори, каменни щокове, калаен слитък, железни котви и останки от късносредновековен потънал кораб. На базата на тези открития археолозите изказаха хипотеза, че в района на нос Киллик е съществувало убежище за кораби при лошо време, както и активно пристанище, обслужващо античното селище Ерите.
Целта на втория етап от проучванията беше да се установят границите на пристанищната зона към късноантичната крепост Ерите, както и да се картографират важни подводни елементи – скали, рифове и концентрации на движими културни ценности.
Самата крепост Ерите е обозначена в известната антична карта Tabula Peutingeriana. Според данните в нея, по черноморското крайбрежие в рамките на провинция Втора Мизия са съществували пътни станции, сред които Одесос (Варна), Ерите (при устието на р. Камчия) и Темплум Йовис (вероятно при днешния град Обзор). И трите са били важни пристанищни центрове, разположени директно на морския бряг или при устието на реки – тоест, сигурни пристанища.
В хода на тазгодишната подводна експедиция бяха регистрирани 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори. Сред тях се разпознават амфори, произхождащи от Хераклея, Хиос, остров Кос, както и римски амфори от типове LR1 и LR2, северноафрикански амфори и други. Намерените фрагменти обхващат широк хронологически диапазон, маркиращ инвентара на плавателни съдове и типичната за пристанищни райони акумулация на материали.
Сред най-ранните находки са три каменни котви с един отвор, които могат да се датират най-рано в началото на I хил. пр. Хр.
Изключително ценни са трите железни котви от римския период. Те принадлежат към тип „B“, известен в научната литература като „римски ранноимперски“ според класификацията на Г. Капитен. Особен интерес представлява и една желязна котва от Средновековието – тип „E“ (по същата класификация), характерен за периода VII–XI век. Тя е единственото сигурно доказателство за използването на залива и през Средновековието.
На базата на събраните данни може да се заключи, че акваторията южно от нос Киллик е функционирала като място за товаро-разтоварни дейности още от началото на I хил. пр. Хр. до началото на VII век. През късното Средновековие тук са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа, който в миналото вероятно се е вдавал по-навътре в морето, е формирала естествена защитена пристанищна зона. В условия на лошо време тази зона е предоставяла сигурно убежище за кораби, които не биха могли безопасно да пристанат при устието на река Камчия.
Проведената експедиция съвпадна с успешно завършване на обучителните курсове на членовете на водолазната група на музея. Фотографът Тодор Димитров успешно премина курс за инструктор, а проф. д-р Иван Христов получи сертификат за три звезди по международната система CMAS (Confédération Mondiale des Activités Subaquatiques).
Предстоят разкопки на крепостта Ерите, където археолозите могат да очакват нови интересни открития.
