Два са факторите, които ще окажат влияние върху цените на жилищата от началото на 2026 г., когато официално в България ще бъде въведено еврото. Единият е поскъпване на строителните материали, което пряко ще се отрази на цената на новостроящите се жилища, а другият – евентуалното навлизане на фондове, които ще изкупуват цели сгради – нещо ново за българския имотен пазар.
„Това, че нямаме големи български компании и всичко сме продали. Това, че всичките концесии са дадени на външни компании. Това, че си купуваме всичко от чужбина. Всичко това не е проблем. Важен е левът и да запазим българската идентичност. Но българската идентичност отиде отдавна. Всеки средностатистически бизнесмен има за цел да създаде компания, да се продаде, за да отиде да си купи къща в Гърция, която да отдава под наем. Това ни е национализма“, казва Мирослав Язов, собственик на компания за недвижими имоти. Той е „за“ еврото и припомня, че така или иначе цените на имотите отдавна са евро. В действителност те никога не са били в лева – от американски долар в средата на юли 2003 г. те преминаха директно в евро.
Отдавна много неща се калкулират в евро – има сигурност, предвидимост. Относно имотите има много теории. Има обаче няколко факта. Най-важният е, че приемайки еврото, задължителните резерви на българските банки от 12 падат на 1%, с което сериозен финансов ресурс ще се освободи и съответно появи на пазара“, обяснява Язов. Той припомня, че по отношение на това има доста теории къде ще отиде този финансов ресурс. Може да отиде в джобовете на Борисов и Пеевски. Може да отиде да се покрият дупки по дългове на гърци, германци, французи и всички там. Може да отиде и на пазара на недвижими имоти. Това няма как да знаем Ако отиде на пазара на имоти ще останат ниските лихви и хората ще продължат да могат да си позволяват жилища“, прогнозира посредникът. Това, което го интересува купувачът е крайната цена и месечната вноска дали ще може да си покрива към банката.
Относно цената на квадратен метър, то сега „типично по български ще си направим една изкуствена инфлация“, прогнозира Язов. Често дават за пример Хърватска и инфлацията там, но трябва да отчетем един много важен фактор –а именно, че Хърватска е туристическа дестинация. В момента, в който се отвори еврозоната, масово италианци, швейцарци, австрийци са тръгнали на почивка там и всъщност цените са се вдигали заради притока на хора, а не защото просто са влезнали в еврозоната. „Вероятно ще се повишат и цените на строителните материали“, прогнозира Язов. Това неминуемо ще се отрази на цената на квадратен метър жилищна площ ново строителство.
„При положение, че сме еврозона, ставаме много предвидими и ще се превърнем в обект на интерес на големи компании, които купуват цели сгради. Така, че ако се чудите кои ще купува тези имоти, то такива фондове ще дойдат. Един фонд ще купи 100 апартамента наведнъж и как при това положение ще се гони цена от клиент, който купува един апартамент. Естествено, че негативът ще е за крайния потребител. За инвеститора е важно да построи сграда, да продаде апартаментите, да вземе печалбата и да отиде да строи следващата сграда“, допълва Язов.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg
