Преди да се отговори на този въпрос, трябва да престанем да задаваме въпроси като това дали България трябва да е член на ЕС и на еврозоната или не. Според анализатори, трябва да се в ЕС и да приемем еврото, тъй като „пазарите като цяло го изискват. Това стана ясно по време на Петата Международна конференция за индустриални имоти – БГСКЛАД 2025, чийто медиен партньор беше най-големият сайт за недвижими имоти в България - imot.bg.
„В момента имаме голямото преимущество да привлечем китайски инвеститори, но ако си структурираме правилно задачите и си направим добър екшън план. Той трябва да е на ниво държава и да се изработи стратегия, визия поне за 15-20 години. Ние – частните компании, като участници в този процес, сме двигателя, носим промяната и тенденциите. Пречки има много, но има и много възможности. Въпросът е върху каква плоскост ще построим този диалог – дали фокусът ще е да се оплакваме нон стоп от проблемите или да внедрим нещата в нашето управление на държавно ниво“, казва Даниела Бойчева, изпълнителен директор, CTP Invest Ltd.
Част от отговора на въпроса дали може да отговорим на изискванията на големите чуждестранни инвеститори, е да знаем какво те искат. „Те търси модерна сграда, европейско качество, стабилен партньор в наше лице, да знаят, че ще го подкрепим във всеки един момент – ще му предложим 5 фирми за извозване на боклука, транспортна локация, няма да сме просто наемодател, а партньор и очаква да види проект, в който може да си реализира корпоративната социална отговорност и всичко, с което се е ангажирал. Изискването е да бъдем европейски партньор“, казва Мирослава Александрова, Мениджър по Корпоративно развитие, East Ring LP Ltd.
Има системен риск – инфлация, евро, политическа нестабилност, но има несистемен риск и върху него сме се фокусирали – да има озеленяване, фасилити мениджмънт, добро управление и инвеститора да знае, че няма да се занимава с друго, освен неговата дейност. „тогава наемателят остава за повече време. Това е комплимент за нас и ни помага да намалим разходите от смяна, комисионни, ремонти и други“, допълва Александрова.
Някои участници на пазара са на мнение, че не трябва фокусът да пада само върху Китай. „Стига с този Китай. Китай е химера за България. Защо Китай би дошъл в България от икономическа гледна точка? Ако си отговорим на този въпрос съм съгласен да го дискутирам. Няма отговор на въпроса защо компании като Temu и Shein с вътрешен пазар от 5 милиона души, трябва да си правят голям хъб в България. Да гоним някакви химери не е сериозно“, е мнението на Гюрджиев. България не е място, на което ще дойде някои, който ще наеме 15 000 работни места, но е прекрасно място за наемане до 1500 човека.
Според него, основният проблем на България е, че тя е неликвиден пазар. „Необходимо е държавата да приложи стабилна политика по отношение на геополитическото развитие. Задаването на въпроси дали еврото е нашата валута са абсурдни“, добавя той.
Въпреки много задачи, които трябва да бъдат решени, за да влязат повече чуждестранни инвеститори у нас, то интерес към България като дестинация съществува и към момента. „Ние имаме какво да им предложим. Има нови компании, но има и съществуващи, които се развиват с по-бързи темпове от очакваното“, допълва Бойчева.
Тя отчита и друг важен момент, който не бива да се пропуска, а именно, че някои инвеститори не искат да бъдат първи на даден пазар. Предпочитат да са втори, трети, но не и първи. Това, че преди тях има друг, е вид гаранция, че държавата, към която са се насочили води правилна и добра политика спрямо чуждестранните инвестиции.
Друг проблем, който българският пазар на логистични площи, а и изобщо на всякакви видове имоти, е че слагаме изпълнението преди стратегията. „Нашата икономика работи на принципа на жилищата – искам да живея в центъра, но построиха страхотен апартамент в Манастирски ливади. С такива разнопосочни действия никой няма да дойде тук, само защото ще му предложим отлична инфраструктура“, категоричен е Гюрджиев.
„Трябва да има конкретен фокус за дадена индустрия, да се работи дълготрайно в тази посока. За да стигнем до клиент се стремим да сме проактивната страна, да създаваме предпоставки, да пътуваме, за да може да създаваме по-голяма контактна мрежа. ТИЗ вече се доказа като бранд в България. Всяка седмица имаме посещения от компании, камари и други чуждестранни търговски организации. Разпознаваеми сме и целия този потенциал, който има региона, сме сигурни, че в една или друга степен ще се използва“, е мнението на Емил Янков, Мениджър Бизнес развитие, Тракия Икономическа зона. Той припомни, че последните 6-7 години са реализирани доста инвестиции от Турция.
Рано или късно инвеститора се сблъсква с държавата
Болезнена тема е връзката между бизнеса и държавата. Дори брокерите и компаниите, които управляват индустриалните и логистични бази у нас да си свършат перфектно работата, то рано или късно се стига до държава, тъй като става за реализирането на крупни бизнес намерения, които няма как да се реализират само от частния сектор. Разбира се, решаващата роля за връзката между чуждестранния бизнес и държавата са именно посредниците и управляващите екипи на индустриалните зони.
„Изключително тясно работим с държавата. Срещаме се с поне 5-6 министерства, които са заинтересовани страни по дадени проекти. Споделяме с тях нашата концепция и визия как според нас е добре да се фокусира ресурс, за да се привлече даден инвеститор. Като има конкретен инвеститор държавата винаги откликва и работи по това нещо“, казва Янков.
„Най-важното е инвеститора да остане в България. Работим успешно с общините, с различни държавни институции, търговски камари. Ако видим, че не може да удовлетворим едно търсене, стараем се да го запазим в България като го прехвърлим към колега, но инвеститора да остане у нас. В тази връзка забелязвам, че не е само нашето отношение такова. Старанието ни е да няма конкуренция, а партньорство между посредниците на пазара, за да може да сме по-разпознаваеми и да удовлетворим инвестиционните искания“, казва Александрова.
Необходимо да се работи върху това пазарът на индустриални и логистични площи да се разпръсне равномерно върху територията на цялата страна. Имоти има, а на места дори има и изградена инфраструктура. Това е здравословно за цялата българска икономика, тъй като ще създаде работни места в много на брой малки градове, а през последната една-две години наблюдава връщане на българи в България и то именно към родните им места. Те не желаят да се установяват в София или най-големите градове, тъй като динамиката на живота там е изключително висока.
За съжаление, днес индустрията на България се случва на първо място в Пловдив и след това в столицата. „Това е много вредно, защото натоварва допълнително цялата инфраструктура и не успяваме в пълен капацитет да развием нашите силни страни“, казва Бойчева. „Това, което активно трябва да се случи възможно най-скоро е диалог и той да бъде от страната на институциите към частните компании и инвеститорите. За съжаление, голяма част от институциите като цяло не познават хората, които активно участват на този пазар“, категорична е тя.
„Всички сме единодушни, че всеки нов клиент и работодател е добре дошъл и че трябва да направим всичко възможно, за да печелим, но конкуренцията е нещо, за което се борихме дълги години и сега няма как да се оплакваме от нея. Работата на държавата определено не е в това да взема парче от пая на частния инвеститор, а да фасилитира, т.е. да подпомага частния инвеститор, защото той върши полезно нещо за държавата, довеждайки нови клиенти. От всичките индустриални зони, за които аз знам (до момента 7), реално има само един успешно реализиран проект, който се намира в София и то е успешен, защото се намира в столицата“, казва Гюрджиев.
Държавата освен да продаде земя на даден инвеститор друго не може да прави. Тя няма инструмента да го прави. „Аз не съм чувал за държавен дивелъпър никъде в Европа. Даже мисля, че може би е забранено. Когато има единомислие между бизнеса и администрацията това е уникалния и перфектния вариант за добра работа“, заключава Гюрджиев.
И ако трябва да кажем кой е печелившия начин за привличане на чуждестранни инвеститори, то отново е добре да погледнем на Изток. „Успехът на Далечния Изток не се дължи на това, че държавата в лицето на правителството измисля всяка следваща крачка на конкретните стопански субекти, а че ги делегира буквално на географско ниво и се създава здравословно състезание между отделните градове и региони да направят нещо, което е привлекателно и за международните партньори и за местните жители. Нещо, което нашата публична власт не успя да припознае“, казва Иван Велков, президент на „ФИАБЦИ България“.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК
