Новите технологии напредват с много бърз темп и реално бизнесът трудно може да си догони. Спокойно може да кажем, че още в процеса на изграждане на дадена складова или логистична база технологичната инфраструктура към момента на пускане на обекта вече е меко казано леко остаряла. Изходът е да се проектира така технологичния цикъл, че той да може да се модифицира бързо. Около това мнение се обединиха участниците в Петата Международна конференция за индустриални имоти – БГСКЛАД 2025, чийто медиен партньор беше най-големият сайт за недвижими имоти в България - imot.bg.
Консервативността на предприемачите, поне у нас, относно автоматизацията на складовете, доста забавят внедряването им и оттам оптимизиране и ускоряване на целия логистичен процес. „Причините са липса на доверие в подобни решения. Нямаме опит, чакаме някои друг да направи, за да отидем да видим. Има вече добри внедрявания, но са малко спрямо нуждите“, казва Влади Великов, Основател на Improvinn. Той споделя и друг проблем – дейността на складовете не е добре разбрана, тъй като те все повече се превръщат във фабрики. „Вече не говорим за класически складове. Вече имаме производствени операции – било то пакетиране, асемблиране, сортиране, обединяване на поръчки, релокация. Започваме в едни момент да добавяме прекалено много неизвестни и работата на компаниите става все по-сложна. Ако доскоро влизаха палети и ние само ги вадехме и разпределяме, днес имаме малки производства вътре в складовете и фирмите действително се задъхват. Когато правим проект за оптимизация, все едно прави анализ на завод“, допълва Великов.
Получава се парадокс – от една страна е налице липса на работна ръка, а от друга са налице доста сериозни роботизирани системи базирани на изкуствен интелект, но в България последните все още липсват. „Най-разпространения софтуер днес е Ecxel“, казва Ганчо Ганев, Управител, Бизнес Екшън Коучинг. На фона на всички нови технологии това е меко казано „несериозно“. Основното, върху което трябва да се акцентира, са т.нар. „ключови показатели за ефективност“. „Това е нещо, за което постоянно говорими, но постоянно се проваляме в следването му“, допълва Ганев.
Изкуственият интелект може да се ползва в различни посоки – маршрутизация, където чрез подходящи алгоритми може да се определя най-оптималния маршрут и така да се създаде динамична среда.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК
