Изкуственият интелект вече може да превърне обикновена архитектурна скица във фотореалистична визуализация, да създава 3D модели и да пише алгоритми, с които да се разработват отделни елементи на сградите. За новите възможности на технологията разказа арх. Радул Шишков по време на конференцията „Съзидание за бъдещето - 100 години от рождението на проф. д-р инж. Ганю Щилиянов - визионерът с кауза“ в презентация, посветена на приложението на AI в архитектурното проектиране.
По думите му изкуственият интелект намира място и в двете страни на архитектурата - творческата и техническата. При първата той може да генерира изображения и дизайн, а при втората - да създава код и алгоритми за решаването на конкретни проектантски задачи.
Едно от най-развитите приложения вече е създаването на архитектурни визуализации. Процесът е значително по-бърз, като от проста скица може да се стигне до реалистично изображение, без да се променят геометрията и разположението на камерата. AI може да помага и при представянето на архитектурните идеи чрез диаграми и графики.
Технологията прави опити и да създава планове и разпределения на помещенията, но тук все още има ограничения. „Може да създава сравнително достоверни разпределения, но със сигурност далеч не перфектни“, посочи Шишков.
Следващата стъпка е значително по-интересна за практическото проектиране – изображението, създадено с AI, може да бъде превърнато в 3D модел, който след това да се доработи с алгоритми до прецизна геометрия. Така изкуственият интелект постепенно се свързва с вече използваните от архитектите инструменти за параметричен дизайн.
Новите технологии позволяват AI да работи и с професионален архитектурен софтуер. Чрез Model Context Protocol (MCP) изкуственият интелект може да използва функциите на други програми. Това отваря възможности за приложение при създаването на концепции, технически разработки, документация, визуализации и координация на проектите.
Особено силна страна на съвременните AI модели според Шишков е писането на код. Изкуственият интелект може да създаде алгоритъм, който задава геометрията на даден обект. Така вместо архитектът да получи само един готов 3D модел, той разполага и с код, чиито параметри могат да бъдат променяни и проверявани. По този начин могат да се разработват различни варианти на фасади, разпределения и други части от сградата.
В Архитектурния факултет на УАСГ вече се правят експерименти със студенти и докторанти, включително с програмата за 3D моделиране Rhino. Целта е различните AI технологии да бъдат свързани в един процес - от първоначалното изображение до триизмерния модел и неговото последващо прецизиране.
Според представеното от Шишков четири технологии - генерирането на изображения, MCP протоколите, процедурното и алгоритмичното моделиране - постепенно започват да работят заедно. Именно тяхната комбинация има потенциала да промени начина, по който архитектите създават и развиват проектите си.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg
