С наближаването на крайния срок за представяне на проект на Националния план за обновяване на сградите до Европейската комисия до края на 2025 г., нараства и опасността страната ни да го пропусне. България все още няма готов документ и изостава в подготовката, което поставя под въпрос възможността страната да спази графика и да избегне прибързани и неефективни решения.
Националната конференция „Насоки и инструменти за ефективно прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС)”, събра експерти, политици и представители на бизнеса за разговор по темата.
Форумът подчерта не само ползите от новите правила, но и нарастващия риск България да пропусне важните срокове. Това би ни поставило в познатата ситуация – бързане, липса на консултации с професионалната общност и решения, които остават на хартия, без реално приложение.
Националният план за обновяване - стратегическият документ, който трябва да дефинира инвестициите, стандартите за сгради с нулеви емисии и мерките за подпомагане на домакинствата и бизнеса, все още е в начален етап. Експертите предупредиха, че без координация между институциите и прозрачни обществени обсъждания планът може да се превърне в поредното бюрократично упражнение.
„Ролята на сградите често е подценявана. Време е да говорим по-често за ефектите от прилагането на новите правила и за конкретните мерки, които могат да осигурят по-добри условия за крайните потребители. Като професионална общност трябва да работим заедно и да предложим устойчиви решения“, заяви Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.
„Обновяването на сградния фонд не е самоцел. То е инструмент за изграждане на устойчива енергийна система и за постигане на социална справедливост. Основната ни цел е трайно да намалим сметките на домакинствата и да преодолеем енергийната бедност", каза евродепутатът Цветелина Пенкова.
От своя страна Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), очерта две основни предизвикателства: „От една страна понятието „сграда с нулеви емисии“ трябва да бъде реалистично и разбираемо за всички, а от друга – подготовката на Националния план за саниране изисква анализ на огромен обем информация. Енергийната ефективност е хоризонтална политика, която засяга всички – от домакинствата до строителния сектор.“
Близо 85% от сградите в ЕС са построени преди 2000 г., а 75% от тях са енергийно неефективни. „Новите правила вече са в сила и страните членки трябва да подготвят първите си национални планове за обновяване до края на 2025 г. Подкрепата от ЕК е насочена именно към изграждането на капацитет и споделяне на добри практики“, подчертаха експерти.
Макар крайният срок за пълното транспониране на ДЕХС да е май 2026 г., първите стъпки трябва да бъдат предприети още тази година. Това включва готов проект на Националния план и широки обществени обсъждания. Ако този процес не започне навреме, България рискува да пропусне възможността обновяването на сградите да стане двигател на растеж и заетост.
Следваща ключова дискусия с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката е планирана за ноември. Основните предизвикателства ще бъдат дефинирането на приоритети в инвестиционната политика, въвеждането на стандарт за нулевоемисионни сгради, сертификатите за енергийни характеристики и минималните изисквания за обновяване.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg
