Насърчаването на износа към алтернативни пазари в и извън Европа, възползвайки се и от сключените или подготвяни търговски споразумения на ЕС с трети страни, засилване на ролята на Службите за търговско-икономически връзки (СТИВ) за откриване на нови възможности, както и подготовката на финансови инструменти от Агенцията за експортно застраховане (БАЕЗ) за подкрепа на износителите са сред мерките за подкрепа на българските компании, по които работим във връзка с въведените мита за европейски стоки от САЩ. Това заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов по време на изслушване в Комисия по икономическа политика и иновации в Народно събрание, където отговори на въпроси, свързани с приоритетите на Министерството на икономиката и индустрията за запазването на конкурентоспособността на българската икономика, в контекста на въведените мита за европейски стоки и подкрепата за българския бизнес. В изслушването участие взе и заместник-министърът на икономиката и индустрията Невена Лазарова.
В отговор на въпрос относно политиката на министерството за справяне с ефектите от въведените мита, министър Дилов посочи, че още през април е стартирала работата по оценяване на преките и косвени ефекти, в сътрудничество с Икономическия институт на Българска академия на науките.
По думите му изчисленият пряк ефект от Министерството на икономиката и индустрията възлиза на 468 млн. евро, а косвеният се очаква да възлезе на 158 млн. евро.
Икономическият министър изтъкна и значението на двустранните междуправителствени комисии, които министерството провежда за откриване на нови възможности пред българските износители. Министър Дилов посочи, че вече са проведени редица такива, и определи комисиите като един от най-добрите инструменти за насърчаване на търговията на български стоки в чужбина.
На въпрос относно подготвяният джойнт-венчър с „Райнметал“ Дилов посочи, че преговорите са в напреднал етап. „Ще можем да участваме в доставките на НАТО и в превъоръжаването на партньорите. Не просто ще се запазят работните места в отбранителната индустрия, но и ще се разширят“, обясни министърът.
Той подчерта, че се очаква голяма част от продукцията да бъде предназначена за износ към страните от ЕС и НАТО. „Ще можем да произвеждаме нещо, което досега не сме могли”, подчерта Дилов.
По думите му се работи активно в контекста на превъоръжаването на ЕС, всички проекти и договорите, по които се работи ще бъдат с клауза за индустриално сътрудничество, така че цялата ни отбранителна индустрия да се възползва и да участва в бъдещите проекти и да генерира приходи.
Той потвърди и ангажимента на правителството да запази съществуващите и да увеличи работните места във ВМЗ-Сопот със създаването на съвместното дружество. „Над 70 хил. души работят в момента в отбранителната индустрия у нас, като 5 хил. от тях във BM3“, допълни той.
