Министерството на труда и социалната политика предлага минималната работна заплата от 1 януари догодина да бъде в размер на 1213 лв. или 620,20 евро. Проектът на постановление на Министерския съвет вече е публикуван за обществено обсъждане. Срокът, в който може да бъдат изразявани мнения по него, е 25 септември.
"Имаме всички и социални, и икономически предпоставки и основания да подкрепим подобен ръст", заяви пред БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
"Няма нищо ново. Министърът на труда и МС чрез проекта на постановлението, което сега ще приеме, спазват закона, където пише, че минималната заплата за следващата година се определя на база 50% от средната за предходните 4 тримесечия. Простата математика показва, че тя трябва да е 1213 лв. Ние подкрепяме подобен ръст - това е около 12,3%. Толкова е ръстът на средната заплата през второто тримесечие на тази година. Съответно този ръст е приемлив и съответства на динамиките на пазара, които се случват със средната заплата. На второ място - вижда се за 12-о или 13-о поредно тримесечие как равнището на безработица е рекордно ниско, заетостта се вдига, макар и с малко, потреблението продължава да бъде основен двигател на растежа", обясни той.
Любослав Костов цитира данни на националната статистика, според които около 460-470 хил. души работят на минимална заплата. Той напомни обаче, че от МРЗ зависят и много други плащания, включително със социален характер.
"Минималната заплата включва хора в пазара на труда. Тя изсветлява, вдигайки по този начин и минималния осигурителен доход. Недекларираната заетост в България е голям дял - масово работодателите осигуряват на по-малко пари и дават в плик остатъка. Колкото по-висока е минималната заплата, толкова повече са парите под формата на осигуровки и данъци", подчерта икономистът.
1213 лв. минимална работна заплата обаче не решава въпроса с работещите бедни, категоричен бе Костов, но допълни, че все пак се движим в правилната посока.
По думите му тази МРЗ ни подрежда на дъното в целия ЕС:
"Ние сме на дъното не само в еврозоната, но България е с най-ниската минимална заплата, дори след този ръст, в целия ЕС. Да не говорим, че се сравняваме със страни като Албания, Сърбия и Северна Македония, където разликата между тяхната и нашата минимална заплата е не повече от 10-15 евро. Имаме още много какво да работим. Влизаме в клуба на богатите. Политиката по доходите трябва да бъде изведена като приоритет и да бъдат таргетирани хоризонтални политики. България и след този ръст от 136 лв., за съжаление, ще бъде на дъното по минимална заплата. В останалите страни-членки, където има минимални заплати - общо 22 на брой, навсякъде има необлагаем минимум, само в България няма такъв".
Влизаме в еврозоната и хората очакват на фона на растящите цени и адекватни доходи, категоричен е икономистът.
