2 328

„Тъмната страна“ на Изкуствения интелект… Елица Бритън пред ФАКТИ

  • елица
  • бритън
  • изкуствен интелект
  • европа
  • ресурси
  • електроенергия
  • вода

ИИ има огромен потенциал в борбата с климатичните промени и в един идеален свят корпоративните интереси биха били насочени именно към това, казав тя

„Тъмната страна“ на Изкуствения интелект… Елица Бритън пред ФАКТИ   - 1
Снимка: Личен архив
Калин Каменов Калин Каменов Автор във Fakti.bg
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Изкуственият интелект (ИИ) все повече навлиза в живота ни, но се оказва, че е много „гладен“ за вода и енергия. По темата пред ФАКТИ говори Елица Станева-Бритън. Тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост.

- Г-жо Бритън, кога ще ни погълне „тъмната страна“ на Изкуствения интелект, защото се оказва ненаситен консуматор на енергийни ресурси?
- Преди да говорим по темата, нека отбележим, че изкуственият интелект (ИИ) има своя светла страна, а именно неговият огромен потенциал за създаване на иновации в сферите на екологията, образованието, медицината, инженерството и финансите.

Проблемът за „тъмната страна“ на ИИ идва не от самата технология, а от това как тя се използва. Често ИИ компаниите се фокусират върху ползите на чисто организационно ниво, като спестяване на разходи чрез автоматично въвеждане на приложения и подбор на служители.

При индивидуалното ползване на ИИ пък обичайно употребата му се свежда до лесни решения – за създаване на съдържание, често с неясна доствоверност, оптимизиране на процеси, дори четенето на книга се свежда до кратко резюме. Именно поради честото използване на ИИ за не особено важни неща, консумацията на ресурси се увеличава, което в дългосрочен план би разкрило „тъмната страна“ на ИИ.

- Защо едно ChatGPT търсене използва около 10 пъти повече енергия от обикновено търсене…
- Докато традиционно търсенето в интернет разчита на извличане на вече съществуваща информация, публикувана онлайн, то генеративният интелект се базира на огромно количество данни, чрез които се обучава и впоследствие произвежда ново съдържание.
Именно за това генериране на ново съдържание се задейства цялата изкуствена невронна мрежа на ИИ, при което консумацията на енергия се увеличава значително.

- Консумацията на енергия на ChatGPT за 1 ден се равнява на около 564 MWh или средното количество енергия, използвано от едно домакинство за 1 месец. Как ще расте тази консумация…
- Това зависи от това как използваме ИИ и дали компаниите ще се съобразят с навлизащите регулации в сектора.
Интересно е, че за момента данните по въпроса остават скрити от повечето технологични гиганти. За момента, според платформата Hugging Face, BLOOM моделът консумира 433 MWh за трениране на база данни, а други модели като GPT-3, Gopher и Open Pre-trained Transformer (OPT) използват съответно 1287, 1066, и 324 MWh за трениране на терабитове данни. Наред с тренирането на модели, енергия се харчи и за сървъри и чипове, като само за втората четвърт на 2023 г. гигантът NVIDIA отчита печалба от $13.5 милиарда. Есперти сочат, че може ИИ може да е екологично по-устойчив. Това може да се постигне чрез подходящи чипове, които да приоритизират енергийната ефективност пред самата изчислителна мощност на ИИ. Подобно действие би оптимизирало от 100 до 1000 пъти консумацията на енергия. Друга стъпка е разработката на технологии, намаляващи потреблението на енергия и вода (особено за охлаждане) в центровете за данни. Още през 2023 г. лабораторният суперкомпютърен център „Линкълн“ на Масачузетския технологичен институт разработва техники за намаляване на потреблението на енергия.

- До 2026 г. индустрията за изкуствен интелект (ИИ) ще консумира над 10 пъти повече енергия в сравнение с 2023 г., защото…
- Според някои експерти, компаниите водят студена война за ИИ. Финансовите интереси са по-силни от социалните и екологични рискове. Meta, Microsoft, Apple и Google имат нестихващи планове да инвестират милиарди в ИИ инфраструктура.
На индивидуално ниво, човек сякаш забравя, че зад дигитални термини като облачно пространство в ИИ инфраструктурата стоят физически устройства, които консумират енергия. И така продължаваме да използваме все повече ИИ.

- За изработката на един чип са нужни около 8300 л. вода, за писането на един мейл от ИИ бот – около ½ л. Какво ни говори това?
- Да, консумацията на вода при изработване, трениране и използване на ИИ модели също е сериозно разхищение на ресурс и риск. Допълнително центровете за данни харчат и вода за охлаждане.
В свят, в който климатичните промени вече ограничават наличието на прясна вода, тези данни говорят, че не се замисляме за това, че по-жадният за ресурси ИИ поставя допълнителен натиск върху и без това намаляващите водни запаси.

- България е сред шестте европейски държави, в които ще се развива ИИ фабрика. Проектът BRAIN ++ е една огромна икономическа възможност, но поставя и предизвикателства пред потреблението на енергия и консумацията на вода. А ние имаме само АЕЦ „Козлодуй“…
- Така е. България е и една от шестте страни в Европа, в които скоро ще бъдат изградени нови фабрики за ИИ, а именно BRAIN ++. Това е огромна икономическа възможност. Но подобни проекти крият неясни предизвикателства заради потреблението на енергия и консумацията на вода, особено предвид безводието в България, както и фактът, че все още разчитаме до голяма степен на изкопаеми горива в енергетиката ни. Според данни от ЕС, страната ни попада в държавите с най-висока енергийна бедност в момента.

- Колко точно консумира ИИ и как влияе на климатичните промени?
- Освен споменатите данни за изразходването на природни ресурси, никой не може да каже колко точно консумира ИИ. Подобни данни не са публични и поради множеството компании, модели, прилижения (в търсачки, пазаруване, социални медии), обхватът на подобни изчисления остава непосилна задача.
Интересно е, че в ЕС се изисква ИИ компаниите да документират енергийното потребление на моделите си, като същевременно се отбелязват обществени рискови заради негативното въздействие на ИИ върху здравето, сигурността, равенството и климата.

- Какви са финансовите интереси в сектора?
- Финансовите интереси са определено по-силни от социалните и екологични рискове. Meta, Microsoft, Apple и Google имат нестихващи планове да инвестират милиарди в ИИ инфраструктура. В организационните среди се говори за оптимизиране на процеси, спестяване на време за творчески дейности, развитие на нови способности. А дали толкова служителите се отдават на себеразвитие… остава под въпрос. За жалост, инвестициите в ИИ в социални дейности, образование и медицина, които могат да имат изключителни ползи, остават назад в плановете на големите технологични гиганти.

- Преди месеци американският президент Тръмп – наред с OpenAI – обяви проекта Старгейт за $500 милиарда с цел създаване на центрове за данни. Колко е голям е този бизнес…
- Центровете за данни са един огромен бизнес и данни сочат, че до 2028 г. ИИ ще изразходва над половината от енергията в тези центрове за данни.
За жалост, рисковете са също огромни. В споменатия проект, например, прогнозите сочат, че всеки един такъв център би гълтал повече енергия отколкото тази, използвана от американския щат Ню Хемпшир.

- Консумацията на вода при изработване, трениране и използване на ИИ модели също е сериозно разхищение на ресурс и риск. А Земята все повече се засушава, става все по-топло. Каква тенденция е това и обръщаме ли ѝ достатъчно внимание, или просто си живеем живота, пък след нас…
- Както споменахме, това е наистина сериозен проблем, но ние често се дистанцираме от проблема или изпадаме в крайности. Нужно е прецизно изчисляване на глобалното потребление на енергия и вода, за да можем заедно и съзнателно да помогнем за намаляване консумацията на електроенергия и създаването на устойчиво общество.

- Как може да се намалим енергийния отпечатък от ИИ?
- На фона на финансовите интереси - докато компаниите продължават да вменяват индивидуална вина - можем да намалим екологичния отпечатък на ИИ фирмите: да не използваме ИИ за ненужни дейности в ежедневието си, да не благодарим на ChatGPT, да се пренасочим към по-устойчив модел. Всъщност DeepSeek още с пускането си на пазара доказа, че ИИ моделите не трябва да са задължително изключително скъпи и консумиращи енергия. Индивидуални стъпки не са достатъчни. Компаниите също трябва да предприемат действия и едно от тях е насочване към по-устойчиви модели и технологии. ИИ има огромен потенциал в борбата с климатичните промени и в един идеален свят корпоративните интереси биха били насочени именно към това.

България
Поставете оценка:
Оценка 3.9 от 11 гласа.

Свързани новини