През 1946 държавата открива народни магазини – Нармаг. Десетилетия по-късно Министерският съвет създава подобна структура – държавна верига под името "Магазин за хората". Първият обект се очаква да отвори врати в Пловдив.
"Приликите са уникални", смята Вили Лилков, заместник-председател на СОС и изследовател на близкото минало.
Решението от септември 1946 г. е било коментирано като първото голямо мероприятие на републиката, като жест на новата държава към народа. Сега пък създаването на магазините за хората следва решението за приемането на страната в еврозоната, прави паралели Лилков, който открива и сходства включително в структурата за управление на предприятието.
В мотивите на народните представители тогава и сега също има прилики, посочи той.
"Идеята е тези народни магазини тогава да бъдат коректив на търговията в другите магазини. Комунистическата държава все още не е ликвидирала пазарната икономика. Дава се пример със САЩ – магазини с фиксирани цени."
"Тогава е имало основания да се търсят решения в тази посока, по този начин – краят на войната, вносът и износът са силно разклатени и разбити, стоки от наряден тип. Голям проблем е било хората да се снабдяват със сапун, газ, гьон за обувки. Тогава е имало проблем със снабдяването и държавата в опита си да насочи тези нарядни стоки създава тези магазини", разказа Вили Лилков в предаването "Преди всички".
Кооперативните магазини не бива да се смесват с народните, които се правят след 1944 г., уточни той. По думите му, "в Нармаг-а качеството на стоките беше винаги по-ниско и имаше дефицит" и постепенно тези магазини са били изместени от другите типове магазини.
Общинският съветник вижда в сегашното създаване на народни магазини "популистки жест" на сегашното правителство, което определи като "настоящия Отечествен фронт".
"Дори вземете и анализирайте самото наименование – Народен магазин и Магазин за хората. В единия случай отечественофронтовците в онова управление отделят народа от богатите и спекулантите, тоест добрия народ от лошата част от народа. С днешното наименование се намигва към по-бедния електорат."
Интересно е каква ще е съдбата на парите, които се вкарват в това начинание, коментира Лилков в предаването "Преди всички".
7% от територията на Столичната община е заета от държавни имоти и там може да си партнираме с държавата, изтъкна общинарят по друга гореща тема – продажбата на държавни имоти с отпаднало предназначение и амбицията на столичното ръководство да преговаря за придобиването на част от тях. За целта е отправено писмо до МС и е поискана среща с премиера.
Уточнено е квартал по квартал къде има нужди от подобна инфраструктура, посочи Лилков.
Той напомни, че държавата в лицето на областния управител на София все още не е прехвърлила около 115 малки поземлени имота от т.нар. зелен ринг – 30-километровият пръстен, обикалящ града, с който е свързан проектът за т.нар. Зелена линия. Столичната община има нужда и от терени за жилищно строителство за социално слаби, добави общинският съветник.
