В своите публикации и речи държавниците в РСМ наричат Ефрем Чучков „велик македонец“, „македонски национален герой“ и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение“. Това е откровена провокация и гавра с името му, която е срамна и позорна за България.
Ефрем Чучков винаги е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската кауза и е отдал живота си за свободата на Македония и нейното обединение с България, посочва Явор Чучков в сайта Eurochicago.com.
Ефрем Чучков (1870-1923)
За живота и революционното дело на Ефрем Чучков, за неговата 155-а годишнина, за фалшификациите около името и делото му в Скопие, за съвместната му дейност с други велики имена на освободителното движение на българите в Македония с неговия внук Явор Чучков разговаря журналистът Костадин Филипов
Източник: бюлетин „Българите на Балканите и по света“, 2025, бр. 7
Македонски научен институт
Явор Чучков. Източник: Literaturensviat.com
Явор Чучков е български общественик. Завършил е английска филология. През 80-те години на ХХ в. е работил в Научноизследователския институт по общо образование и в Съюза на българските писатели. След 1991 г. е работил в Министерството на културата (завеждащ международната дейност на министерството), в екипа на вицепрезидента на България Блага Димитрова и в Червения кръст. Завършил е квалификационен курс по журналистика в Би Би Си, Лондон. Бил е председател на Съюза на журналистите в България „Подкрепа“ (1994–1996), редовен член на Международната федерация на журналистите (IFJ). След специализация по международно хуманитарно право в чужбина, е бил дългогодишен лектор по международно хуманитарно право. Под негова редакция и съставителство са издадени редица сборници и наръчници в тази област (включително за офицерския състав на Българската армия). Бил е дългогодишен член на Европейската експертна група за правна помощ (по въпроси на хуманитарното право) при Международното червенокръстко движение. Заслужил деятел на Българския Червен кръст. Носител е и на почетни отличия на Международния Червен кръст.
– Господин Чучков, тази година се навършват 155 години от рождението на Вашия прадядо, един от бележитите ръководители и войводи на ВМОРО/ВМРО Ефрем Чучков. Бихте ли припомнили някои от основните моменти на неговия живот и дело?
– Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 г. в Щип. Както споменахте, той е един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО, заемащ челно място в нейната йерархия до смъртта си през 1923 г. В определен период е бил и №1 по ранг – по-точно, от 1907 г. след смъртта на неговия близък другар Даме Груев, докъм Балканската война, по време на която Тодор Александров и Чучков фактически превръщат формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската армия. След Първата световна война, в качеството си на втората авторитетна фигура във ВМРО след лидера ѝ Тодор Александров, той е сред най-активните дейци, които възстановяват Организацията. Властите в Република Северна Македония издават книги за Чучков, правят и излъчват филми за него и взаимодействието му със съратници, без изобщо да посочват българската принадлежност на ВМОРО/ВМРО и че той е бил български революционер и войвода, български патриот, включително и български учител, а по време на войните за национално обединение – български околийски управител в Македония.
В западната ни съседка Ефрем Чучков е например и един от главните герои, заедно с Гоце Делчев и Даме Груев, в антибългарската опера „Илинден“ на композитора и съавтор на либретото Кирил Македонски. В своите публикации и речи държавниците в РСМ наричат Ефрем Чучков „велик македонец“, „македонски национален герой“ и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение“. Това е откровена провокация и гавра с името му, която е срамна и позорна за България. Той винаги е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската кауза и е отдал живота си за свободата на Македония и нейното обединение с България. Войводата Ефрем Чучков, водил безброй сражения срещу турските поробители и по-късно – срещу сръбските окупатори, е увековечен в някои от народните песни на македонските българи.
В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и често законспириран под чуждо име (напр. Симеон Михайлов), като успоредно с учителстването си е осъществявал активна революционна организаторска дейност. По време на Балканската война и Междусъюзническата война с четата си освобождава Кочани, Щип и Щипската област през октомври 1912 г., разбивайки турците в поредица от сражения (включително в битката при Султан тепе), пленява стотици турски войници и установява там импровизирана форма на българска власт. Той е български управител на Щип и на Щипска околия (до 25 юни 1913 г.). Тази длъжност заема и през Първата световна война след разгрома на Сърбия и временното освобождаване на Вардарска Македония. Освен Скопски окръжен войвода и Щипски околийски войвода, Ефрем Чучков е бил войвода и в Малешевско, Кочанско, Царевоселско (днешния гр. Делчево), Кратовско, Мелнишко, Неврокопско, Струмишко, Светиниколско и др.
– При тази богата революционна дейност, как турските власти са гледали на него? Страх, респект или уважение е внушавал той?
– Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове (включително Щип) и села в Македония, за да го заловят или убият, него и неговите четници. Някои офицери от тогавашното турско военно разузнаване са го окачествявали като „един от най-големите врагове на Империята”.
Един от тези офицери – Галиб Вардар, пише в спомените си следното: „Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония. Наричахме го ОГЪН ЕФРЕМ.“ А местното население го е наричало „хвърковатият и неуловимият бачо Ефрем“.
Съвременникът му Христо Попкоцев пише за него: „Той сновеше по селата и паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или кюмюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от турците, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръцете…“. И добавя (имайки предвид периода 1912–1913 г.): „Благодарение на него Щип остана цяла година български!“.
– Можете ли да разкажете за някой епизод в живота на дядо Ви, който е характерен за него?
– Ще разкажа за един важен епизод от неговата дейност, за който са писали и проф. Димитър Гоцев и проф. Тодор Петров. През лятото на 1908 г., в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, Ефрем Чучков успява да спаси по-голямата част от оръжието на Организацията и да организира неговото укриване.
След Младотурския преврат (1908 г.) и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя по време на Хюриета, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански и неговата радикално-реформистка фракция се опитват да повлияят на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си.
Ефрем Чучков обаче нарича въпросните обещания „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство“ и успява, подкрепян от Тодор Александров, да накара четниците от Скопския и Битолския революционни окръзи и частично от Струмишкия окръг, да не предадат оръжието си и да го укрият в специални складове и в домовете си, за да могат да продължат борбата срещу поробителя. На 27 юли 1908 г. Ефрем Чучков с четата си влязъл „легално“ и на кон в Щип, посрещнат възторжено от цялото население на града. Празнично облечените граждани отрано изпълнили улиците и с викове „Ура!“ и „Да живее свободата!“ обсипвали легендарния войвода и неговите четници с цветя, като дори се опитвали да целуват ръцете му.
Въпреки че младотурските власти направили всичко възможно, за да ознаменуват събитието с тържества и банкети, и за влизането на Чучков в Щип даже били построили празнично украсена триумфална арка, той продължил да се отнася към „демократизацията“ на Османската империя с пълно недоверие и успял чрез специално решение и окръжно послание на Централния комитет да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията. Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за даване на автономия и права на българското население на Македония ще се окажат измама, се оправдали изцяло. По-малко от една година след „реформите“, управляващите младотурци възобновили терора над българите в Македония и извършването на масови арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и съратник Тодор Александров) „умерено-консервативно“ ядро на Организацията възстановява нелегалната мрежа на ВМОРО и подновява въоръжената борба.
– Участвал ли е Ефрем Чучков във възстановяването на Организацията след Първата световна война?
– Да, по-късно, след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков ръководят възстановяването на Организацията, която, след етническото прочистване на Одринска Тракия, вече носи името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на отново окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия.
Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в периода 1919–1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Успоредно с революционната си дейност в Македония, той е и председател на Комитета за подпомагане на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, четата му е разбита след поредица от неравни битки (само през 1922 г. той води седем сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 г. Бидейки революционер практик, посветил се на законспирираната дейност и известен с пословичната си скромност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „партизанските“ борби и от „светлината на прожекторите“.
В спомените си съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело“, „легендарен войвода и апостол на освободителните борби на македонските българи“, „непоколебим бранител на основополагащите принципи на Организацията, съхранил името си неопетнено“, „организатор на боевата дейност и инструктор на четите“, „най-действеният труженик на Организацията“. Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония и нейното обединение с България.
– Има една знаменита фотография, на която Ефрем Чучков е заедно с Гоце Делчев. Делчев не е обичал да се снима, но ето че фотографията е факт. Бихте ли разказали нещо повече за тази снимка и изобщо, за съвместната организационна работа и революционно дело на Делчев с Чучков?
– Така е, Гоце Делчев и Ефрем Чучков са отказвали да се шуми около имената им от съображения за сигурност. Все пак те са се съгласили да им бъде направена снимка заедно с Климент Шапкарев в София във фотографското ателие на един техен добър познат – Александър Владиков, кукушанец и деец на Върховния македоно-одрински комитет. Ателието му тогава се е намирало в едноетажна къща на бул. „Витоша“ 4, на ъгъла с ул. „Позитано“.
Повечето хронисти неправилно отнасят тази историческа снимка към 1902 г., но тя е от 1901 г. Както са писали мнозина, Ефрем Чучков е бил най-близкият приятел и другар на Гоце Делчев. През 1894 г., един месец преди дипломирането на съвипускниците им, двамата са изключени заедно от Военното училище в София (днешната Военна академия) заради социалистически убеждения. Йордан Бадев съобщава, че юнкерите във Военното училище Гоце Делчев, Ефрем Чучков, Борис Сарафов и Борис Дрангов организират през 1893 г. там таен кръжок, съставен от македонски българи, който да пропагандира сред курсантите освобождението на Македония и нейното обединение с България.
През 1894 г. Делчев и Чучков стават български учители в Щип, където създават първия активно действащ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров. Щипският комитет е основата на същинската нелегална мрежа на българското националноосвободително движение в Македония. Под ръководството на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков гр. Щип, наричан македонският Витлеем, се превръща в най-голямото бунтовническо огнище и в истинска революционна лаборатория.
През следващите години Чучков, известен като „практикът на Организацията“ и „дясната ръка на Гоце Делчев“, участва в основаването на множество други нелегални революционни комитети в Македония, а на 12 април 1898 г. повежда първата чета на Организацията в качеството си на пръв войвода на практически създадения от Гоце Делчев и Чучков Четнически институт на ВМОРО. В края на ХIХ и в началото на ХХ в. понякога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг“) пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер“ полагат клетва доброволците от територията на Княжество България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония.
От изключително важно значение, извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония, са били и дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и прехвърляне в Македония на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие и бойно снаряжение от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София.
Най-голям е бил финансовият проблем, макар че Гоце е полагал всички възможни усилия да осигурява пари от София. Нужно е било да се пести всяка стотинка и от кореспонденцията на Ефрем Чучков с Гоце Делчев проличава, че живеещият в постоянни лишения Чучков е следял бдително за злоупотреби от страна на дейци на Организацията, като е отделял особено внимание и на недисциплинираността и авантюризма на някои от войводите.
– Много от днешните съвременни наследници на големите имена и герои от националноосвободителното движение на българите в Македония се оплакват от някаква своеобразна забрава за тях. Как смятате, Вашият прадядо сред тях ли е?
– В хаоса на 90-те години, когато престанаха да съобщават името на Ефрем Чучков по време на проверките-заря за загиналите герои на България, покойните ми родители ме помолиха да направя нещо, каквото и да било, но аз все не намирах време. Когато обаче през 2020 г. никой изобщо не съобщи за 150-годишнината от рождението му, се стреснах и започнах да пиша писма до различните държавни учреждения с молба да допринесат за изваждане от забравата на неговото име и революционно дело.
Междувременно, група учени от бившия Институт за военна история, съставляващи Българската национална комисия по военна история, приеха „Възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков“, съдържащо призиви за изграждане на негов бюст-паметник в Борисовата градина, за съобщаване на името му на проверките-заря (както беше преди години), за включване на информация в българските учебници по история за делото на Чучков и за осъществяване на популяризаторски начинания на общобългарско равнище и го разпратиха до съответните държавни институции.
Към възванието единодушно се присъединиха учените и обществениците, участвали в Тържествената научна конференция в Централния военен клуб по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Възванието бе подкрепено и от други организации, включително от Института за исторически изследвания при БАН, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. ВМРО осъществи хубаво печатно издание за живота и делото на Ефрем Чучков.
Тази година Съюзът на българските писатели публикува и специална декларация в подкрепа на възванието на военните историци.
– Как ще посрещнете 155-ата годишнина на Ефрем Чучков, имате ли някаква програма или тепърва ще я подготвяте. Това си е един важен юбилей, нали?
– Надявам се в близко време да успея да напиша още една, по-пространна книга за неговия живот и дело. Дано да се появи някоя институция или организация, която да съдейства на национално равнище, за да бъде извадено от забвението името и революционното дело на Ефрем Чучков.
ЗА ПАМЕТТА НА ГЕРОЯ ЕФРЕМ ЧУЧКОВ
На 21 ноември 2025 г. се навършват 155 години от рождението на героя Ефрем Чучков (1870 1923) – един от най-великите деятели на българското националноосвободително движение в Македония. Ръководството на Съюза на българските писатели подкрепя безпрекословно Възванието на учените и обществениците, участвали в тържествената научна конференция по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, на която бе отдадена заслужена почит и към паметта на Ефром Чучков. Публикуваме отново Възванието, напомняйки на държавните институции в страната, че е крайно време този заслужил радетел на българската кауза да получи достойно признание от потомците.
ДО: г-н Румен Радев, президент на Република България
Министерския съвет на Република България
Българската академия на науките
Комисията по културата и медиите при Народното събрание на Р. България
Министерството на отбраната на Р. България
Министерството на образованието и науката на Р. България
Министерството на културата на Р. България
ОТ: Българската национална комисия по военна история, член на Международната комисия по военна история при ЮНЕСКО, и учените и обществениците, участващи в Тържествената научна конференция по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание (27.IХ.2023 г., София, Централен военен клуб)
Възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков (21.ХI.1870 – 1.Х.1923)
Уважаеми господин президент на Република България,
Уважаеми ръководители и представители на български държавни институции,
Роденият в Щип Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония, днес е почти забравен у нас, за разлика от Република Северна Македония, където го прославят като „македонски национален герой”, „велик македонец” и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение”. Това е злоупотреба с името на един от апостолите на българското освободително дело в Македония, който винаги е обявявал себе си за българин, борил се е за българската кауза и е увековечен в някои от народните песни на македонските българи. В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и често законспириран под чуждо име, като успоредно с учителстването си е осъществявал активна революционна организаторска дейност.
У нас обаче Ефрем Чучков не е достатъчно популяризиран, името му отсъства от учебниците по история, няма и паметник. В София една улица носи неговото име, но на въпроса кой е той, при проведена анкета на случаен принцип никой от анкетираните не е могъл да отговори.
Във връзка със 100-годишнината от смъртта на героя на България Ефрем Чучков, обръщаме се към вас с призив да предприемете необходимите мерки за осъществяване на следните инициативи:
възобновяване съобщаването на името на Ефрем Чучков по време на военните ритуали за тържествена проверка-заря за загиналите герои на България (както беше преди години), коригирайки по този начин един административен пропуск, датиращ от 90-те години на ХХ век;
включване в българските учебници по история на информация за революционното дело на Ефрем Чучков;
осъществяване на медийни и информационни начинания на национално равнище за повишаване на обществената осведоменост относно революционното дело на Ефрем Чучков;
институционална подкрепа на инициативата за изработване и откриване на паметник на Ефрем Чучков в София.
Прилагаме историческа справка за живота и делото на Ефрем Чучков, съставена от неговия пряк потомък Явор Чучков, известен български журналист и преводач.
С уважение, от името на Българската национална комисия по военна история и участниците в тържествената научна конференция:
професор д-р, полковник о.з. Димитър Минчев, председател на Българската национална комисия по военна история
професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, научен секретар на Българската национална комисия по военна история
София, 27 септември 2023 година
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА
БЪЛГАРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕР И ВОЙВОДА ЕФРЕМ ЧУЧКОВ
Ефрем Чучков, известен като „Практикът на Организацията” и „Дясната ръка на Гоце Делчев”, е бил един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО до смъртта си през 1923 година. Бил е и прославеният войвода, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел (на 12 април 1898 година) първата чета на практически създадения от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
В края на ХIХ век и в началото на ХХ век понякога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг”) пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер” полагат клетва доброволците от територията на днешна България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония. В този период Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били основните двигатели на революционната дейност на Организацията.
От изключително важно значение, извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония, са били и дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София.
Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове и села в Македония, за да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Турското военно разузнаване го е окачествявало като „един от най-големите врагове на Империята” и „най-издирваният български комита в Македония”.
След Младотурския преврат през 1908 година, Ефрем Чучков нарича обещанията на младотурците за реформи в Османската империя „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство” и успява, в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията. Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за даване на автономия и права на българското население на Македония ще се окажат измама, се оправдали изцяло. По-малко от една година след „реформите”, управляващите младотурци възобновили терора над българите в Македония и извършването на масови арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и съратник Тодор Александров) „умерено-консервативно” ядро на Организацията възстановява нелегалната мрежа на ВМОРО и подновява въоръжената борба.
В Балканската война с четата си, вече наброяваща няколкостотин души поради включването и на местни доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското робство Кочани, Щип и Щипската област, разбивайки турците в поредица от сражения (включително в битката при Султан тепе) и пленявайки стотици турски войници. През октомври 1912 година Чучков установява там импровизирана форма на българска власт. Симулирайки с четата си и присъединилите се към нея доброволци присъствие на българска войска, той успява да заблуди приближаващата се сръбска армия и да спре настъплението ѝ. Така, благодарение на него, Щип остава почти цяла година български. По време на Балканската война и Междусъюзническата война той е български управител на Щип и Щипската околия. Тази длъжност Чучков заема и през Първата световна война – след разгрома на Сърбия и временното освобождаване на Вардарска Македония, като е назначен от българските власти и за председател на Окръжната постоянна комисия в Щип.
По-късно, след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Ефрем Чучков, в качеството си на втората авторитетна фигура във ВМРО след лидера ѝ Тодор Александров, е сред най-активните дейци, които възстановяват Организацията. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на отново окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия.
Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в периода 1919 – 1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Успоредно с революционната си дейност в Македония, той е и председател на Комитета за подпомагане на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, четата на Ефрем Чучков е разбита след поредица от неравни битки (само през 1922 година той води седем сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година.
Бидейки революционер-практик, посветил се на законспирираната дейност и известен с пословичната си скромност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „партизанските” борби и от „светлината на прожекторите”. В спомените си съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело”, „легендарен войвода, един от бележитите водачи на ВМОРО/ВМРО”, „непоколебим Бранител на основополагащите принципи на Организацията, съхранил името си неопетнено”, „организатор на боевата дейност и инструктор на четите”, „най-действеният труженик на Организацията”. Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония и нейното обединение с България.
(За повече информация, вж. доклад за Ефрем Чучков, изнесен на Юбилейната научна конференция (19.IХ.2022 г., София, Централен военен клуб) по случай 110-годишнината от Балканската война.)
