Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в ефира на БНР доц. Георги Лозанов, философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от Гидиън Рахман с неговата книга "Епохата на автократите". Там той подготви общественото мнение, че започва един обрат в историята и либералната демокрация, която след Втората световна война по линия на евроатлантизма е защитавана от двете страни на Атлантическия океан, но сега започва да отстъпва повече или по-малко на автократски режими. Автокрацията в нейния класически вариант е единовластие. Но в съвременния свят може да не е точно така, а да бъде една съзаклятническа група, която да владее всички ресурси и мрежи на влияние и чрез тях да генерира голяма власт. Цялата работа е, че автокрацията е вид диктатура, а характерното за диктатурата е, че властта се упражнява със сила, а не по процедура, по законов начин. Или поне голяма част от властта излиза извън законовите регламенти и затова тя е престъпна власт, смята той.
Според Лозанов диктатурата е огромно престъпление срещу човека и срещу човечеството, защото се упражнява с насилие. "Разбира се, погледнато исторически, формите и мащабите на това насилие са различни. Това, което казва Рахман за автокрациите, особено в Европа и Америка, е, че те са доста хибридно смесени с много демократични процедури. Въпросът е, че от един момент нататък балансът тръгва в посока на автокрацията, въпреки че много години – 80 вече, в евроатлантическия свят утвърденият модел, този на либералната демокрация, донесе невиждано за хората невиждано благосъстояние и индивидуална свобода. Но битката между демокрацията и диктатурата никога не престава", категоричен е той.
Винаги има силно властово мотивирани фигури, които продължават да искат да завладеят социалните системи и обществото изобщо. Това е психологически свързано с волята за власт. И с човешката алчност. Човекът в основата си е агресивно същество. Същество, което е свикнало да се налага чрез сила. Цивилизационно, това се овладява по един или друг начин, сублимира, но то никога не изчезва, то е вътре в самата човешка природа. В това отношение огромен цивилизационен обрат извършва християнството, което успява да насочи отношенията между хората в орбитата на любовта. Любовта към ближния. Дотогава ближният, общо взето, е различният враг, допълни Георги Лозанов.
"Благодарение на това съвременната цивилизация много се разви, защото една цивилизация на враждуващи групи хора не може да постигне много. Заедно с това отдолу врат процеси и както Путин го беше заявил директно: трябва да се смени световният ред. Режимът на Путин несъмнено има водеща роля по отношение на този автократски преврат, който се опитват да направят. Те го наричат нов световен ред, но той всъщност опитва да върне старото съветско влияние на Русия. Което пък е старото имперско влияние. Все същото става, само че когато беше съветско, беше маскирано с една идеология на базата на марксизма и ленинизма, което има декоративна роля. Идеологиите, както казва Хана Аренд, са само алиби за терор. Може да има всякакви идеологии, но този терор, тази агресия, която избликва отдолу, се нуждае от идеологията само маскировъчно. Битката е винаги между демокрацията и диктатурата.", каза Лозанов
"По-скоро трябва да говорим за ценности. Няма смисъл да наричаме ценностите идеология. Аз отдавна съм се отказал от по-сложни ценности и се придържам към най-простите: не крадеш, не убиваш и не лъжеш. Ако преминем по този показател през нашата история на прехода, ще видим, че тези ценности са доста слабо защитени. Всичко се свежда до това. Борбата с диктатурите е борба с хора, които искат да крадат, да убиват и да лъжат. Диктатурата винаги е свързана с една огромна пропагандна лъжа. И с жестокост. Когато генерираш страшно много власт за страшно дълго време, единственият начин да я защитиш е с насилие. Путин например успя да си осигури власт по-дълга, отколкото ще живее, обяснява Лозанов.
Най-простите две демократични правила са: мандатността на властта и разделението на властите. Нямаше никакво съмнение, когато Путин си осигури толкова много власт, благодарение на някакви шмекерии с Медведев, че той ще започне да убива. Руското общество е т.нар. "дълбок народ" – по аналогия с "дълбока държава". Дълбоката държава превръща народа в дълбок. А дълбокият народ е такъв, чието съзнание е изцяло обработено от пропагандата, категоричен е той.
Тук идваме до медийния проблем. Автокрацията започва да се налага заради това, че се създадоха такива публични условия, че огромни групи хора бяха излъгани, че либералната демокрация не е в техен интерес. Някои се възползваха от някои форми на радикализация на либералната демокрация, но това е "дървено желязо", защото либерализъм и радикализация не може да има. Либерализмът е тъкмо в това да приеме всяка гледна точка, а не да радикализира една от тях."
