Ако президентът упражни правото си на вето върху промените в Закона за движението по пътищата, ще стане нещо ценно – ще се идентифицират ясно лобистите на политическото статукво. Очаквано, ще се активира старата мантра: „Който е против закона – иска смърт по пътищата.“ Този морален шантаж ще заработи на пълни обороти. Това заявяват в своя позиция от Института за пътна безопасност и допълват:
Водещи политически партии безскрупулно създават и отглеждат „неправителствени експерти“, чиято основна роля е да прикриват лобизма, некомпетентността и институционалното безхаберие в управлението на транспорта. От тези „експерти“ никога няма да чуете думата корупция. Но ще ги чуете да ни атакуват – мен и организацията, която представлявам – с плам и ожесточение.
Според тях, разобличаването на зле написаните закони, лобистките интереси и бездействието в системата е равносилно на това да си „против живота“. За тях, да искаш оставки и да обвиняваш правителства – независимо кои са – е неприемливо. Но това е нашият ангажимент – да бъдем коректив, докато ни има.
Не изпитваме вина, че след нашите действия политиците се коригират и замислят. Това е смисълът на гражданското общество – да вади на светло проблемите, дори с цената на атаки. Да си НПО не значи да си мълчалив съучастник в корупцията. Означава да действаш – дори когато властта предпочита тишина.
