Космически отпадък от изкуствен спътник, най-вероятно част от сателитната мрежа Starlink на Илон Мъск, е падналото от небето горящо меко тяло в частен двор в Якоруда. Това показва доклад на БАН. Институтът по физикохимия към академията прави редица измервания.
„След като спътниците свършат полезната си работа в Космоса, повечето се превръщат в космически боклук. Мащабът през последните 50 години – особено през последните две десетилетия, е много голям“. Това коментира в „Тази сутрин“ по бТВ Тихомир Димитров, специалист по космически науки и основател на космическа академия за деца.
„Говорим за около 100 милиона като единици космически боклуци с маса около 10 тона, което е два пъти повече от най-голямата ракета, която в момента подготвяме, за да пътуваме до Марс“, посочи той.
По думите му те са с различна големина. Най-големите са около 10 см, около 36 000 бройки.
„И ние ги наблюдаваме в орбита около нашата планета, за да сме сигурни къде точно биха паднали“, коментира специалистът по космически науки.
Тихомир Димитров обясни, че сателитите на Starlink летят в много ниска орбита около Земята - на около 600-700 км. На един такъв космически боклук му трябват около две години, за да се върне обратно на Земята.
"Зависи от размера, формата, плътността. Обикновено това са метали. Преминават през 3000 градуса по Целзий, за да стигнат до Земята. Ако е по-голямо и по-плътно, пада на Земята. Понякога е неконтролируемо", обясни експертът.
В много умалени мащаби се правят прочиствания на Космоса, но има бъдещи проекти за това.
