ГЕРБ остава стабилен лидер с 25,5% подкрепа, показва проучване на "Алфа Рисърч". Втора е коалицията ПП-ДБ (13,9%), въпреки сътресенията, следвана плътно от "ДПС - Ново начало" (13,1%), която увеличава влиянието си на фона на това, че АПС остава под прага за влизане в Народното събрание.
Ако изборите бяха днес, в парламента ще влязат 8 партии - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, "ДПС - Ново начало", БСП, МЕЧ, ИТН и "Величие".
При двата коалиционни партньора на ГЕРБ - БСП и ИТН, не се наблюдава значима динамика. БСП запазва подкрепата си от 8 на сто, а ИТН бележи лек спад (до 4,7%). Електоратът на тази партия е с висок емоционален заряд и реагира силно не само на неудачни действия, но и на обидно слово.
Размествания се наблюдават в националистическия спектър. Той запазва обема си от около 22 на сто от гласувалите, но "Възраждане" е в отстъпление (до 11,5%), за сметка на МЕЧ (6,3%), "Величие" остава на 4,1%. На този етап могат да се изкажат две хипотези за този развой, в който със сигурност ще има и последваща динамика.
Първо "Възраждане" заложи основно на протестите срещу еврото, а в тази тема влезе остро и президентът Радев. Така партията не успя да акумулира единствено за себе си гласовете на противниците на единната европейска валута, а с окончателното решение за въвеждането на еврото, хората се ориентираха към търсене на практическа информация какво и как да правят, а не към радикални улични протести. Втората хипотеза е свързана с позиционирането на МЕЧ в по-общото популистко говорене тип "антиелити", което в съчетание с активност в социалните мрежи привлича подвластните на такъв тип послания привърженици на сектора. Към това трябва да се прибави и високата волатилност на този профил избиратели, които през последните години преминаха последователно от "Атака", към НФСБ, ВМРО, "Възраждане" и които по принцип са склонни да търсят нови, по-атрактивни изразители на своите виждания, посочват социолозите.
Отношението към институциите: отпечатъкът на разделеното общество
Както повечето български правителства през последните години, така и настоящата коалиция трупа негативи във времето. Обществената ѝ популярност намалява, като положителните оценки спадат до 26%, а отрицателните се увеличават до 39%. Зад правителството твърдо стоят симпатизантите на ГЕРБ и голяма част от привържениците на еврозоната. 46% от анкетираните са на мнение, че тя е големият успех на кабинета и на страната. В този контекст много стабилно стои и премиерът Росен Желязков, доверието към когото от януари досега се покачва с 6 процентни пункта и в момента той е един от малкото политици с позитивен рейтинг.
Негативните оценки към правителството идват по две линии - от противниците на присъединяването към еврозоната със страховете им от ръст на цените и от неуспеха на държавата да започне преодоляването на системно нерешавани проблеми - в здравеопазването, социалната сфера с разкритите "домове на ужасите", инфраструктурата, войната по пътищата, агресията от и между непълнолетни и пр.
Премиерът има капитал, който би могъл да консолидира доверието към правителството, но това не може да стане без резултати в отделните политики.
Продължаващото огромно разделение в обществото личи и в негативния рейтинг на Народното събрание (8% одобрение срещу 69% неодобрение), който е по-нисък от дела на привържениците на подкрепящите правителството партии. Усещането за липса на представителност и защита на интересите дори от страна на тези, за които хората са гласували, е сериозен риск пред репутацията на върховния орган на страната.
Председателят на парламента Наталия Киселова се ползва с малко по-висока популярност (16% одобрение срещу 50% неодобрение), но също по-ниска от симпатизантите на подкрепилите я партии.
Президентът Румен Радев продължава да бъде политикът с относително най-висок рейтинг (39% положително срщу 33% отрицателно отношение), но поляризацията в обществото, и в частност в отношението към неговата инициатива за референдум за еврото, отнема и от неговия кредит на доверие. Спрямо януари той бележи спад от 5 процентни пункта в одобрението и оттегляне на представители на свободните професии, частния бизнес, заетите в модерни отрасли на индустрията.
Интересна е и динамиката в рейтингите на лидерите на оформилото се единно трио - "Възраждане", МЕЧ," Величие". Позициониралият се като най-радикален протестен говорител Костадин Костадинов, макар и заемащ четвърта позиция по степен на одобрение (14,5%), губи от януарския си рейтинг и е застигнат много плътно от активния в социалните мрежи и фокусиран върху послания "антиелит" Радостин Василев (14,4%). Лидерите на двете съуправляващи партии Атанас Зафиров (10,3%) и Слави Трифонов (12,4%) било заради по-голяма пасивност, било заради неодобрение от страна на техни симпатизанти към публично изразени позиции, или отсъствие на видими ползи от участието им в управлението, също са в лек негативен тренд.
В резултат от активното приобщаване на нови структури, лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски повишава рейтинга си с 1 пункт (до 6,8%), като остава и най-силно поляризиращата фигура. Едва 17% имат неутрално мнение за него, което е най-ниският дял спрямо всички останали лидери, дори и спрямо ветерана Бойко Борисов.
Електоралните нагласи: между спокойствието на неизборния период и дамоклевия меч на евентуални нови партийни проекти
Електоралните нагласи, измерени в неизборен период, не са точен ориентир за евентуален изборен резултат "ако следващата неделя има избори". Те в много голяма степен възпроизвеждат актуалното парламентарно и извънпарламентарно статукво и едва когато "всички актьори са на сцената" може да се установи реалното съотношение на силите. Те обаче могат да бъдат разглеждани като индикатор за позитиви или щети, които партиите търпят в резултат от участието си в текущия политически живот.
Към момента на провеждане на проучването две са най-силно обсъжданите теми с потенциал да повлияят върху електоралните нагласи към партии от различни части на политическия спектър: какви са щетите върху ПП-ДБ в резултат от действията на КПК и оттеглянето на Кирил Петков и има ли поле за нови политически проекти. "Алфа Рисърч" зададе въпроси и по двете горещи теми, които помагат да се разбере динамиката в електоралните нагласи.
На въпрос "При съмнения за корупция еднакво активно ли работят прокуратурата и разследващите органи по случаи, свързани с управляващите и опозицията?" едва 5,9% смятат, че еднакво активно се разследват такива случаи и сред управляващите, и сред опозицията. Още по-малко, 1,6%, твърдят, че по-активно се разследват казуси, свързани с управляващите. 38,3% са на мнение, че разследващите са целенасочено и избирателно фокусирани върху опозицията. Други 41,7% са убедени, че по случаи на голяма корупция не се работи сериозно, нито когато засягат управляващите, нито опозицията. Тази нагласа предопределя и изключително високия на пръв поглед дял избиратели, които са готови да търсят "ново спасение". На експерименталния въпрос "биха ли гласували за нова партия, която е истински борец срещу корупцията", 49% заявяват "да", 25% - "не", и още толкова - "не могат да преценят". Именно защото съществува усещането за "игра" между партиите и покровителство при случаи на корупция, най-голяма щета от отделните акции търпи не отделна партия, а политическите субекти като цяло.
Как този контекст влияе върху измерените през юли електорални нагласи?
ГЕРБ устойчиво остава първа политическа сила (25,5%), без съществена разлика в резултата нито спрямо последните избори, нито спрямо януарските данни на "Алфа Рисърч". Макар и на сериозна дистанция, ПП-ДБ запазва позицията си на втора политическа сила (13,9%). Два фактора влияят върху ограничаването на щетите от скандалите - първо, стабилните позиции на ДБ, която продължава да се ползва със сериозен кредит на доверие, и, второ, сплотяването на привържениците на коалицията след втората акция (във Варна). Възможно е след "удара в София" позициите да са били по-разклатени, но след втората аналогична акция е налице видима мобилизация.
Подкрепата за "ДПС - Ново начало" бележи ръст и достига 13,1%, при драматична ерозия на АПС (подкрепа от едва 2,8%). Напълно е възможно в близко бъдеще партията на Пеевски да прибере целия този вот и да играе с много по-силни електорални карти. Още повече, че поради специфики в мобилизацията на етническия вот, проучванията като правило измерват по-ниски резултати от показваните на избори.
