"Ангела Меркел е централна фигура в европейската политика. Четири последователни мандата е канцлер на най-силната държава в ЕС (2005-2021). В края на ноември публикува мемоарите си “Freiheit - Erinnerungen 1954-2021”. На български книгата бе издадена бързо, седмици след официалната премиера в Германия – „Свобода – спомени 1954-2021“, изд. Бард. Книгата е важна за конструирането на европейската политика и гледната точка на Меркел в един турбулентен период за Европа и света със серия от тежки регионални и глобални кризи – войната в Ирак, световната икономическа, гръцката дългова, мигрантската, Брекзит, ковид, войната в Украйна.
Това посочи Калоян Методиев от "Непокорна България"
Не се чете леко, особено за човек като мен, който чете предимно мемоаристика. Българският превод и публикация могат да се определят като слаби. Политик от ранга на Меркел и българските читатели (с големи традиции сме в книгоиздаването и преводачеството) не заслужават подобен превод, редакция и оформление – объркани и неясни изречения, фактически неточности, неподходящи или грешни думи, объркан словоред, грешки на длъжности, наименования… Ясно, че са бързали и немският е сложен, но преводът е изкуство.
Първите две части са спомени за детството и младостта ѝ в ГДР, семейството, началото на научната ѝ кариера в източногерманските научни институти, първите ѝ стъпки в политиката. Тук едно нещо ми направи впечатление с абсурдността си (или аз не го разбирам). Когато се развежда се изнася от съпруга си и живее при приятелка. Казват ѝ за изоставен апартамент, нанася се в него, ремонтира го, домуправителят не я вписва в домовата книга, започва да плаща наем на Службата по комунални услуги в Източен Берлин, после се регистрира в полицията на адреса… И така няколко години. Звучи ми малко фантастично на фона на писанията за всесилната ЩАЗИ и бюрократично-педантично-контролиращата немска държава.
Следва периодът през 90-те, когато Хелмут Кол я вкарва в голямата немска политика като министър, трупането ѝ на опит. Безспорно, централните части са: „В служба на Германия – 2015-2021“, докато е канцлер. Книгата дава ценни препратки и за настоящето. Търканията, вътрешните борби, конфликтите в нейната партия и немската политика. Тя реално забива нож в гърба на своя политически баща Хелмут Кол и обяснява защо. Днешния германски канцлер Фридрих Мерц е изхвърлен от голямата немска политика от Меркел преди 23 години (тя разказва как), а днес вече е председател на ХДС и ръководи Германия. Многократно съм чувал истории от първа ръка за прекратени политически кариери в Берлин, на хора които са ѝ заставали на пътя. Меркел никога не е била безобидна. Балансираща, оцеляваща, обтекаема, подценявана – през 2000 година я избират за лидер като „временно решение“ (докато силните западногермански християндемократи се дебнат помежду си кой да поеме партията след Кол) Временните неща явно наистина са най-постоянни.
Пише, че винаги е била движена от мотото „Никога не се обяснявай, никога не се оплаквай“. Умело балансира в морето от интереси между отделните немски провинции (които са си почти държави), европейските разделения и световните столици. И държи партията си в политическия център, заради което е обвинявана, че е отворила терен за Алтернатива за Германия. Търси съгласия и компромиси. С подчертан вкус към детайла, с постоянно профилиране на хора и характерите им, което явно много ѝ е помагало в политическат ѝ кариера.
На моменти книгата се чете много трудно, заради прекалено детайлизиране, обяснения, изреждане на резолюции, списък на срещи, документи, номера, ред, запетая… Така немската педантичност или нейна характерова особеност нарушават ритъма на четене. Отделно повече внимание на фризорката си (Петра) отколкото на някои световни лидери. Статуетката в кабинета стоеше на шкафа зад бюрото преди кафявата секция… Ядохме пилешка супа, леща, обичам кюфтенца, няма да забравя смесените салати, наденички…
Втората половина е отделена за геополитика. Тя е по-наситена с информация. Особено ценни са разказите ѝ за работата ѝ със световни лидери като Путин, Обама, Буш-Младши, Тръмп, Си Дзинпин, Ердоган, Сингх, Перес. Отделни глави или част са посветени на всеки от тях (или страните им). Тя е политикът работил най-дълго и близко с руския президент и познаващ го детайлно като развитие и начин на мислене (той говори немски, тя руски) – профилирала го е като цели, страхове, комплекси, желание да е признат и значим. Дефинирала е силата на Китай, новото му място в света, инструментите, които ползва (включително обяснение за китайските заеми) – човекът, който има влияние и с който се съобразява Путин за нея е Си Дзинпин.
В книгата се вижда изключително топлото отношение към Обама, общият език и разбирателство помежду им. За Тръмп не е пестила критика и квалификации – мислене на предприемач, всичко се купува и продава, всичко е състезание, не вярва в сътрудничеството. Много място е отделено на гръцката дългова криза, на отношенията ѝ с Папандреу, Ципрас, Варуфакис. За този тежък момент за Еврозоната пише: „Трябваше да гарантираме, че в ЕС няма отново да може да се подават неверни данни за дефицита на една страна“. Да видим дали тази ѝ политика от 2009 е устойчива и до днес. Една скоба: преди седмица представи книгата си в Атина, където предизвика голяма интерес. Там заяви, че е ходила на походи с раница в Пирин в България по време на Желязната завеса и е гледала към Гърция, която за нея е била люлката демокрацията.
Бежанската криза безспорно е най-тежката в кариерата ѝ. Явно е травма. И беше ключова за Европа. Много сме я нападали и критикували за действията ѝ тогава. Тук е единственото място в книгата, където се споменава България и то мимоходом с оградата на българо-турската граница. Нищо друго за нас! С това сме ценни, значими и интересни - с геополитическото си място.
Фискална дисциплина е ключова за немската политика! Това пронизва всяка нейна политика и действия. И второто е екологията – книгата е пропита от климатични политики към които Меркел има подчертан афинитет.
В книгата има някои важни изводи, поне за мен, които тя прави – „Германският канцлер често се занимава 80% с външна политика и 20% с вътрешна“; „Обединението на Германия не е приключило“; „Случайностите съществуват“; „Когато има политическа воля се намират и подходящи юридически формулировки“; „В политиката никога не се знае как ще приключи денят“
Спомените на Меркел са ценен извор за времето и всеки, който се занимава с политика. И си заслужава да се прочетат."
