КНСБ всеки месец ще наблюдава основните 20 стоки в потребителската кошница при плавното преминаване към еврото. Това коментира в „Денят започва“ по БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров. От думите му стана ясно, че и бизнесът носи отговорност за цените на стоките от първа необходимост.
„Последните данни, които чухме от шефа на НАП, очевидно показват, че продължават спекулации, които могат да бъдат регулирани, според мен“, коментира Димитров.
Той подчерта, че не споделя тезите за спекулация:
„Аз не споделям тезите, които така лекичко се насаждат, че в пазарната икономика е нормално всеки да слага каквато цена иска, а пазарът сам да регулира: ако искаш — купуваш, ако не — не. Ако погледнем към Германия, ще видим, че бизнесът има отговорност — т.е. богатството, включително личното, носи отговорност. Не става дума само за възможности за печалба и по-добър живот… Този, който купува и продава, има и своята обществена отговорност, особено когато става въпрос за стоки от първа необходимост, т.нар. „малка кошница“, каза Пламен Димитров.
По думите му, проектозаконът по темата е закъснял:
„Със сигурност трябва да се проследи от производителя — ако няма български производител, то поне по веригата до пазара — какво се случва с цената. И не виждам нищо лошо в това, нищо непазарно. Поне проследяването. Това, че се забави, съм съгласен. Но няма нищо непазарно в подобен подход“, обясни президентът на КНСБ.
От думите му стана ясно, че не се очаква шоково поскъпване на основни продукти като хляб и мляко. КНСБ ще наблюдава цените на стоките от потребителската кошница.
Пламен Димитров посочи също как са се развивали заплатите и инфлацията в някои страни след присъединяването им към еврозоната:
„Литва влезе през 2015 г. Средната работна заплата тогава е била 714 евро, след 10 години — 2233 евро. Това е 213% номинално нарастване, при инфлация от 50%, т.е. реален ръст от 163%.
Латвия влезе през 2014 г. — 10 години по-късно, средната заплата е 1681 евро. Номинален ръст от 122%, инфлация — 47%, реален ръст — 75%.
Естония се присъедини през 2011 г. — по последни данни от 2024 г. — от 839 евро средна заплата до 1981 евро. Това е 136% номинален ръст, инфлация 50%, реален ръст — 60%“, посочи още той.
