Ако институциите не се справят с информираността и не овладеят евентуалните спекулации, хаосът с въвеждането на еврото може да предизвика реална социална нестабилност. Това заяви в интервю за „Денят на живо“ по NOVA NEWS социологът от „Тренд“ Евелина Славкова.
„Представете си възрастен човек, който отива с 50 лв. на 1 януари, получава рестото в евро и не разбира какво се случва. Това е реална опасност. Трябва силна, ясна и масова кампания – не просто за числа, а за спокойствие“, подчерта тя.
Социологът призова за масирана информационна кампания и предупреди, че хаосът около въвеждането на еврото може да се превърне в политическо оръжие.
Славкова коментира и актуалното решение на Конституционния съд, страховете около въвеждането на еврото и евентуалните политически амбиции на президента Румен Радев. Тя подчерта, че макар и очаквано, решението на съда да не допусне тълкуване по повечето от въпросите около референдума за еврото, е показателно за конституционната рамка, в която вече се движи страната.
„Нямаше изненада. Бях дори учудена, че се прие да има тълкуване по един въпрос. Но това не променя хода на процеса – след публикуването на конвергентния доклад на 4 юни България е вече по пътя към еврозоната. А с положителното му становище България няма правомощия да вземе отношение за еврото, защото вече се е съгласила да участва в процеса по приемането му. Всичко нататък зависи от институциите в Брюксел“, заяви Славкова.
Социологът очерта три ключови причини за недоверието към еврото сред българските граждани: гръцката дългова криза, опасенията около задлъжнялостта на еврозоната и инфлационните ефекти от въвеждането на еврото в Хърватия.
„Българите започнаха да мислят темата за еврото в лош контекст. След 2009 г. – с гръцката криза, после с дълговите проблеми на някои държави от еврозоната, а след това с Хърватия – където хората свързаха инфлацията с въвеждането на еврото, въпреки че причините бяха други. Всичко това създаде негативна конотация“, обясни тя.
Според последното проучване на „Тренд“, 51% от българите не се чувстват информирани относно еврото. Това, по думите на Славкова, е резултат от години на институционално мълчание по темата, въпреки че страната е в т.нар. „чакалня“ – ERM II – от 2020 г.
„Пет години политическа криза не позволиха на институциите да комуникират по темата. Сега ще се изискват огромни усилия за информационна кампания. Хората не са глупави – просто ги оставихме сами с техните страхове“, смята тя.
Славкова коментира и позицията на президента Радев, който настояваше за референдум относно еврото. Според нея, действията на Радев могат да се разглеждат като опит за трупане на политически капитал.
„Президентът използва страховете на хората около еврото, за да гради потенциален политически проект. Това може да е валиден ход, ако има социално напрежение през следващата година. Но засега не мога да кажа категорично дали ще създаде партия. Всичко зависи от политическия контекст. Радев даде ясна заявка за трупане на политически капитал“ посочи тя.
Според Славкова, евентуално участие на президента с партия на президентските избори през 2026 г. или местните избори през 2027 г. ще бъде много рисково:
„Местните избори са почти смъртоносни за нови партии – хората гласуват с различна логика. Там доминира мажоритарният елемент – ще асфалтира ли улицата, ще реши ли конкретни проблеми. Политическият проект ще трябва да се адаптира към този контекст“.
На въпрос дали очаква вот на недоверие да събори кабинета, Славкова отговори категорично:
„Не мисля, че кабинетът ще падне. Виждаме стабилно мнозинство и макар че има разделения, няма изгледи за сериозна криза в краткосрочен план“.
Евелина Славкова призова за бързи и мащабни усилия от страна на институциите, за да бъде обществото информирано и успокоено преди историческата стъпка към еврото. Според нея политическият контекст и реакцията на управляващите ще определят не само бъдещето на валутната промяна, но и дали ще се роди нов политически играч в лицето на Румен Радев.
