Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за висшето образование. С промените се създава възможност Министерският съвет да може да взима решение за закриване на частни ВУЗ-ове, които трайно не осъществяват учебен процес.
Според приетите текстове с „трайно“ се означава срок от шест месеца от ежегодния график на учебния процес. На първо четене бяха приети два законопроекта за промени в Закона за висшето образование, с които се създава правна възможност за закриване на университети, които трайно не осъществяват дейност.
Прието бе разпоредбите да не се прилагат за факултети, които са открити и функционират на основание сключени международни договори. Първоначално в текста бе записано междуправителствени спогодби. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС направи техническа поправка, която бе одобрена от пленарната зала. Той обясни, че понятието международен договор има легална дефиниция, а междуправителствените спогодби са само вид международни договори. Ивайло Папов от "Възраждане" каза, че с въпросния текст отново се допуска прецедент. Той коментира, че срокът от шест месеца също е кратък. Това не означава, че ние сме за оставяне на съществуване на университети, които да имат фиктивна дейност, посочи той.
В реплика Андрей Чорбанов от "Има такъв народ" посочи, че няма университет по света, който може да си позволи шест месеца да не работи. Ако той не започне учебната година, а учебната година е фиксирана като период, това означава, че няма как да влезе и в следващия семестър, обясни депутатът. По думите му от този аспект – шест месеца е минималният срок, в който може да извърши каквато и да е дейност, а период от над шест месеца по думите му удължава безкрайно процедурите. Аз лично смятам, че ако един университет шест месеца не работи, той няма как да продължи да изпълнява своята дейност, заяви Чорбанов.
