Слушам доста неща как дигиталното евро ще ни източи парите, ще плащаме дълговете на големите държави – не е вярно. Това каза в предаването "Лице в лице" по БТВ финансистът Левон Хампарцумян във връзка с изразяваните страхове на част от българските граждани от влизане на България в еврозоната.
Дигиталното евро не е въведено, но е концепция, която се обсъжда. Същевременно голяма част от паричното обращение е безхартиено и днес, чрез платежни преводи и нареждания. Това от една страна създава неудобства, но от друга – огромен куп удобства, заяви Хампарцумян.
Скептичен съм, че държавата може административно да сваля цени, но може да създаде условия, чрез които цените да са в разумни граници и да може да противодейства на някакви резки промени на пазара. Ключовото е, че всеки един потребител има крайната дума дали да купи или да не купи нещо, посочи финансистът.
Държавата трябва да натисне сивия сектор, за да можем по-точно да идентифицираме нашите съграждани, които наистина имат нужда от подкрепа, и да ги подкрепим. Администрирането на цените е мисия невъзможна, но потискането на сивия сектор е постижимо. По този начин ще може да се помогне на хората, които наистина имат нужда. Когато те са в общия кюп с другите хора, които имат по-високи доходи, но те са видими, там е несправедливостта, коментира Левон Хампарцумян.
„Ще бъдем безпощадни“: КЗП, КЗК и НАП подписаха общо споразумение срещу нелоялните търговци преди приемането на еврото
Влизането ни в еврозоната не е фактор, който допринася за инфлацията. Има други фактори, които допринасят за това нещо, както например за цената на черешите оказват голямо влияние климатичните условия, вследствие на които реколтата беше почти унищожена. Пазарът е това, което регулира ценните, а не комитети и регулатори. Еврото, левът, доларът или която и да е валута е матрицата, с която мерим икономическия си успех. Оттам нататък други фактори определят цените, каза още Хампарцумян.
