Зачестилите хулиганските прояви на т.н. „локали“ – непълнолетни млади хора, които нарушават обществения ред и тормозят връстниците си, накараха охранителите да се почувстват в безизходица.
Тъй като обикновено става въпрос за непълнолетни или малолетни лица, подходът трябва да е много внимателен, затова Българската камара за охрана и сигурност потърси конкретни насоки и съвети от органите на МВР, посочи бТВ.
Очакванията са те да улеснят фирмите при подготовката на охранителите, както и самите охранители в процеса на работа, ако се наложи справяне с деликатната ситуация, когато младежите трябва да бъдат възпрени от проява на агресия спрямо хора и имущество.
Проблемът стигна и до високите етажи на властта, като Министерството на правосъдието започва подготовка на проект за детско правосъдие, тъй като настоящите закони са морално остарели и не могат да се приложат ефективно.
От Института по психология на МВР наръчник, който да помогне на охранителите.
Познаване на нормативната уредба – Закона за частната охранителна дейност, Наказателния кодекс, Закона за закрила на детето и Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места.
Избягване на физическа сила, освен в краен случай и само в рамките на закона.
Вербалната комуникация трябва да е в посока успокояване – използване на спокоен тон, ясни команди и ненасилствен език.
Противодействието на агресивни тийнейджъри изисква деликатен и добре балансиран подход, който съчетава разбиране, поставяне на граници и последователност.
Агресията често цели да провокира реакция, затова запазете спокойствие и не отвръщайте на агресията с агресия.
Макар че може да не проработи, целта е да започнем да общуваме – докато взаимодействието е на ниво език, ние всъщност правим превенция на агресивни действия. Стремете се да задържите диалога, за да вентилирате напрежението и да спадне интензитетът на емоцията им.
Спазвайте физическа дистанция – най-малко една ръка разстояние.
Не стойте в агресивна поза – със скръстени ръце или ръце на кръста, със свити юмруци, избягвайте резките движения, бурното жестикулиране. Нека ръцете Ви да бъдат видими (не в джобове). Позата Ви трябва да внушава самообладание, сигурност и спокойствие. Подобно поведение от Ваша страна има способността да модулира поведението на опонента Ви в посока успокояване и деескалация.
Не обиждайте, не демонстрирайте високомерие и ирония. Не обвинявайте прибързано (вместо: „Какво правите тук?“, по-добре е „Момчета, всичко наред ли е?“). Важно е да се избягва осъждане или коментари по външност, облекло, поведение – това може да се възприеме като обида и да ескалира ситуацията.
Тийнейджърите се нуждаят от ясни граници и структура. Обяснете какво поведение е неприемливо и какви ще са последствията, ако границите бъдат прекрачени. Твърде често агресията прикрива емоции като страх, гняв или безсилие. Добре е да им покажете, че разбирате това („Изглежда, че си/сте много ядосан/и. Ще ми кажете ли защо?“).
Макар че може да не проработи, целта е да започнем да общуваме – докато взаимодействието е на ниво език, ние всъщност правим превенция на агресивни действия. Стремете се да задържите диалога, за да вентилирате напрежението и да спадне интензитетът на емоцията им.
Не се поддавайте на провокации. Не забравяйте, че целта на тийнейджърската агресия често е уязвяване на авторитетите.
По посока вербална деескалация използвайте реплики от типа: „Разбирам, че се забавлявате, но има правила, които категорично изключват викане, трошене и т.н..“; „Не искаме да влизаме в конфликт, затова нека поговорим“, „Това поведение е недопустимо.“
Използвайте авторитет и напомнете правилата на обекта, като факт, не като заплаха: „Молът има политика да не се съберат големи групи на едно място. Надявам се разбирате“. Така едновременно валидизираме емоциите им и поставяме границите.
Още примери за деескалиращ диалог:
„Здравейте, всичко наред ли е при вас? Изглежда малко напрегнато.“
„Виждам, че нещо ви притеснява. Ако мога да помогна, насреща съм.“
„Не искам да ви преча, просто искам да сме сигурни, че всичко е спокойно тук.“
Насочване към диалог, а не към конфронтация:
„Нека не го обръщаме на конфликт. Има и други начини да решим ситуацията.“
„Може би просто не се разбираме в момента. Искате ли да поговорим спокойно настрани?“
„Виждам, че ситуацията може да излезе от контрол. Нека спрем за момент и помислим какво може да направим, за да не се стигне дотам.“
Изразяване на уважение и търсене на сътрудничество:
„Уважавам, че имате мнение и искате да го изразите. Просто нека го направим без напрежение.“
„Оценявам, че ми говорите директно. Нека и аз обясня какво виждам отстрани.“
„Можем да стигнем до решение, стига да има уважение и от двете страни“
„Разбирам, че има напрежение, но ако влезете и се случи нещо, ще има сериозни последици за всички. Не си струва.“
„Искате ли да ми кажете какво става и да потърсим друг начин.“
Говорете спокойно и авторитетно – без заплахи и викове. Използвайте кратки и ясни инструкции („Отдръпнете се!“, „Говорете спокойно!“, „Обяснете!“ и т.н.).
При възможност се обръщайте към тях по име – това ще ги извади от анонимност и ще ги фокусира върху индивидуалната отговорност.
В тази посока може да предприемете и познато за охранителната дейност разбиване на групата на няколко по-малобройни такива, както и при възможност идентифициране на лидера, отделянето му встрани от групата и поддържане на диалог с него.
