Във времена, в които държавата не разполага със средства за големи инфраструктурни проекти, трябва да потърсим алтернативни начини за финансиране, по които да се изградят мечтаните за България проекти.
Това написа вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов във Facebook, цитиран от NOVA.
„Има много, много обекти, които са се превърнали или в национална или регионална мечта, вече химера, т.е. едни хора десетилетия наред чакат язовири срещу безводието, други - магистрали, трети - железницата. Ако продължаваме да чакаме, ще минат поколения преди някой да види резултата“, допълва Караджов.
По думите му в такива моменти хората се обръщат към публично-частното партньорство, което е уредено в Закона за концесиите. Той изрично подчертава, че това няма общо с концесиите на минералните води, за полезни изкопаеми, за плажовете и т.н., защото всички подобрения остават за държавата и за българските граждани.
„При процедурите, които са „изключително прозрачни“, особено за големи проекти, ще са нужни икономически, правен, социален и екологичен анализи. Консултанти са Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка – те ще участват и ще подпомагат процеса на избор на концесионер“, пише още вицепремиерът.
„Автомагистрала „Черно море” вече две десетилетия чака, защото няма пари за нея. Така е и с магистралата от границата със Северна Македония през Дупница (връзка с магистрала „Струма”), Самоков и оттам към магистрала „Тракия”. Нямаме тунели в района на централен Балкан, нито на запад в района на София“, посочва той.
„Идеята за тунела под Петрохан е от 1974 г. и 50 години не се намират пари да го направим. А има частни средства, частни фондове, които не се интересуват само от голяма и бърза печалба. Напротив, една част от техните пари винаги се заделят за основа, търсят се точно такива инфраструктурни проекти, където печалбата е ниска, но има 100% сигурност. Сигурността идва от факта, че винаги ще има потоци от хора и от товари, т.е. винаги ще има плащане около тази инфраструктура“, казва Караджов и изразява убеденост, че този подход с публично-частното партньорство ще запали икономическия двигател на България.
„Печалбата на концесионера зависи от това колко добре оперира и стопанисва държавното имущество. Той ще изпълни целите на държавата със свои сили и средства. Вече няма да има бордове от чиновници, които искат непрекъснато увеличение на капиталовите разходи, които прахосват“, пише още министърът на транспорта.
Като добри примери за концесии, Гроздан Караджов дава летищата София, Варна и Бургас, пристанище Бургас, няколко от пристанищата по Дунав. Те не струват нищо на държавата, но всяка година получава приходи от концесионни възнаграждения. Обновява се и българска публична инфраструктура, която още от момента на изграждането си става собственост на държавата, допълва Караджов.
